Аналогията е с времето преди Втората световна. Тогава дълго време западните демокрации си затварят очите: за анексията на Австрия, за подялбата на Полша… Така е и сега: Южна Осетия и Абхазия, Крим, сега Донбас и Луганск… Ние, демократичните хора, сме утопични и егоистични: не искаме война, защото искаме мир, а и егоистично не искаме жертви. Докато не разберем, че без война няма как.
Това заяви анализаторът Димитър Вацов пред TV+ и Веселин Дремджиев.
А Путин няма на какво друго да разчита освен на военна агресия. Както казва Марк Галеоти, при оскъдица на ресурси той нито може да запази режима си във вътрешен план, нито може да играе ролята на велика сила, без да рекетира света военно. Без това гравитационната сила на Руската федерация ерозира. Спомнете си Грузия, Евромайдана в Украйна, протестите в Беларус, дори в Казахстан. Икономически по-близките географски до Европа тях се обръщат към ЕС – там е стокооборотът им, - съответно започват и културни и политически промени. Напротив, бившите съветски републики в Централна Азия и регионите в Далечния Изток се обръщат към Китай. И Путин се опитва да спре тази ерозия, използвайки луфта от конфликта между САЩ и Китай. И създава марионетни диктаторски режими в покрайнините си или просто присъединява територии, обясни анализаторът.
Той и Западът изхождат от различни понятия за суверенитет. Той използва домодерното понятие, според което суверен е самодържецът, който има абсолютна и неделима власт. Според това понятие никой друг няма суверенитет – нито Украйна, нито другите бивши съветски републики, нито дори Румъния и България. Частичен суверенитет има само онзи, който успее пряко – със сила, с война – да се противопостави на самодържеца. На него се признава статут на „Велика сила“ – но само временно: докато успява да поддържа силата си и да се противопоставя. Напротив, модерността въвежда понятието за народен суверенитет. Това значи, че гражданите – всички ние заедно, - се договаряме как искаме да се управляваме. И значи народът на Украйна или на България решава как и с кого да живее. Путин това не го разбира, смята Вацов.
И тъй като сме оставили нещата на неговия произвол, той агресира. Вече е ясно – след новото изявление, че границите на ДНР и ЛНР са тези по техните конституции, т.е. бившите административни граници на украинските области, - че той ще агресира военно като увеличи като минимум два пъти териториите, владени сега от сепаратистите. Дали сега или след месец, той ще реши. Но в зависимост от поводите и възможностите за пропагандна легитимация на действията си, той може да удари и Киев и да сложи марионетно правителство. Санкциите няма да го спрат.
Тъй че предстои дълъг и труден период, в който Западът и ние като част от него ще трябва да осъзнаем, че докато не се противопоставим – като минимум с решимост за действия, ако не веднага с преки действия, - на Путин военно, той ще продължи да си разиграва коня.В това време неговите тролове в медиите, а и политически проксита на официални позиции, ще продължават да подриват решимостта ни, посочи той.
