Прозорецът за преговори рязко се затвори, въпреки това Путин неколкократно заяви, че е готов открит и честен диалог, но без да отстъпва от взетите решения, което дава малко възможности за маневриране на сцената на дипломацията. Колкото по-малко се говори Русия, толкова по-малък е шансът за постигане на частичен пробив в отношенията. Това коментира Милен Керемедчиев, бивш зам.-министър на външните работи, пред БНТ.
Без диалог ще има рязка ескалация на конфликта, той ще стане много по-горещ, допълни Керемдечиев.
Според него първата крачка трябва да бъде направена от Украйна.
"Ако Украйна реши съвсем в правото си да навлезе в тези самопровъзгласили се територии, тогава вече се активира грузинският сценарий, когато руснаците имаха възможност да направят настъпление", обясни още той.
"Европа трябва да поеме щафетата, тъй като САЩ имат много по-рязко желание за прекратяване на разговорите с Путин и Украйна и второ залага много по-тежки санкции. В момента санкциите са много по-леки и не притесняват нито Путин, нито руската икономика", обясни Керемедчиев.
Той допълни, че Путин до момента е успял да постигне това, което е започнал 2014 година в Крим, без да е използвал реални военни действия.
"Диверсикацията на газовите доставки към ЕС не само, че не се случи, а стана обратното", каза още Керемедчиев. Той посочи, че през 2010 г. ЕС е бил зависим от 26% от доставките на газ от Русия, а 12 години по-късно и след минаването на кризата в Крим, той зависи 42% от руски газ.
Толкова голяма зависимост от руските доставки, трудно би могла да се компенсира. САЩ станаха най-големият износител на газ. Основната задача на Съединените щати е да захранят хранилищата на повечето европейски държави", поясни още бившият зам.-министър на външните работи.
"Русия може да намалява доставките, с цел отмъщение за неслучващия се Северен поток 2, може да предоговаря цени, тоест Русия за пореден път играе енергийната карта, както умело играе и военната такава", каза още Керемедчиев.
"Това което направи Путин с подписването на двете споразумения с двете самопровъзгласили се републики, поставя конфликта в по-тежка перспектива, тъй като в споразуменията е разписано, че Русия ще признае двете области, но само малка част от тези две области са двете републики.
Ако наистина се изпълни този проект, а Путин в момента не го изпълнява, просто гледа какви ще бъдат санкциите спрямо неговите държави, и ако те са достатъчно меки, това би му развързало ръцете за по-важни действия. Но ако наистина тези договори се разпрострат върху целите области, това означава, че голяма част от територията на Украйна ще бъд отрязана, което ще доведе до тежка дестабилизация, и няма как въоръжените сили на Украйна да не защитят своята териториална цялост", обясни Керемедчиев.
На въпроса дали кризата в Украйна, може да обхване Балканите той отговори:
"Очаквам активиране на руските служби, очаквам много повече хибридни атаки и опити за сриване на системи, които работят в България и в Румъния, начин за опипване на почвата, къде би могло да има меки места в общата защита на ЕС."
