„Добро утро, войната започна!“. Тази сутрин се събудихме със смразяваща новина. Едва ли някой от нас си е представял точно тази развръзка, а вероятно изобщо не сме стигнали до такава, след като мнозина анализатори изключваха именно това развитие на ситуацията.
Националните телевизии ни заливат от ранна сутрин с репортажи и картини от Украйна. Опашки пред банкоматите, метростанции-бомбоубежища и хора, молещи се за мир… А политици и коментатори у нас анализират щетите, говорят за обедняване и поскъпване на цените…
Ще кажете – какво ни интересува? Да, интересува ни. Този път всички ни интересува. Представяте ли си, че в 21 век над главите ни летят бойни самолети, а там, в Украйна, хората чуват бомбите, които може би отнемат животи. Доживяхме в мирна Европа отново да има война.
Най-ужасният сценарий вече е в действие. Никому не е нужна война, но пустите пари… Увълчването е налице и дано не убие много хора.
И този път трябва да ни пука, и то не защото ще ни бръкне в джоба, а защото ми се ще да вярвам, че преди всичко сме останали хора. Такива, които мислят не само как да платят сметките и какво да сложат на масата /не, че не е важно/. Но ми се иска да сме и онези хора, които все още имат чувства, които са съпричастни и обединени…
Защото ми се ще да вярвам, че всички ние искаме мир, а не война…
Веселка Иванова
