Независимо от новопостроените магистрални отсечки по трасето София-Бургас и обратно, автобусни превозвачи пак си „извозват” пътниците до морето за убийствените 6 часа.
Ана Кочева
Доста бавно и далеч не славно, но все пак магистрала „Тракия” пълзи към морето. След като през миналия октомври беше открит участъка след Чирпан, през настоящия доживяхме и следващите 23 км вече до Стара Загора. На тържественото им откриване премиерът Станишев изчисли, че по този начин пътят до морето се скъсявал с още половин час. Т.е. при безрисково каране добрият шофьор би могъл да преодолее разстоянието София-Бургас за около четири часа, плюс минус 15-20 минути. Всъщност оставащите „немагистрални” 110 км километра са вече само в участъка Стара Загора-Карнобат. И ако имаме късмет, докъм 2009 г. ще си пътуваме преспокойно за не повече от 3 часа до заветното море. За което, да не забравяме, че ще си и плащаме по цените, определени от концесионера. (Дето май нямал пари да дострои „Тракия”, та „Мостстрой” на В. Божков се канел да удари едно финансово рамо, довършвайки я. Впрочем само за сведение – португалците не успявали да получат необходимите кредити от (забележете!) Португалската Банка на Светия дух, която имала ликвидни проблеми)
Съкращаването на времето за път (T= S:V), очертава се, ще засегне единствено онези, които пътуват с автомобил по трасето. Защото, независимо от магистралния път, автобусите, превозващи огромна част от пътникопотока, продължават да вземат разстоянието за убийствените 6 часа, понякога и повече. Вярно е, че те оставят пътници тук-там, при все, че обикновено огромната част пътува за Бургас и селищата на север или юг от него. Но самото влизане в Стара Загора, например, означава, че благините на магистралата дотам и обратно не се ползват от автобусните водачи. За сметка на това обаче, всички в автобуса получават „бонус” – 15 минути престой на Старозагорската автогара, която не е мръднала ни на йота от десетки години насам. Впрочем мръднала е! – заприличала е на още по-голяма клоака. И чужденците, които все по-често може да се срещнат по нашите автобуси, също имат удоволствието да се насладят на порутената конструкция, ръждясалите железа, мръсотията наоколо, яко дънещата чалга (нерядко и вътре в самия автобус, ако шофьорът й е почитател) и на повече от безумните тоалетни, които имат неблагоразумието да посетят. Веднага след Нова Загора следват още 20 похарчени минути - времето, в което пък шофьорът почива на маса в крайпътно заведение, където пътниците от немай къде пият кафе или „даряват” 30 стотинки, за да се овонят в тамошното WC, което не е виждало читаво почистване или ремонт, откакто е построено. Що се отнася до поредния магистрален участък – този от Карнобат до Бургас – и той не винаги се ползва от авобусните превозвачи – все ще се намери някой пътник, който е до Айтос, например (20 лв. билет изтървават ли се?) и заради него машината се лашка през населените места с 50-тина км/ч, залепена зад тежкотоварни камиони или ТИР-ове, които по тесния път не се и изпреварват лесно.
снимки Вяра Йовева
Логиката на фирмите е, че не могат да се дискриминират пътници, които искат да стигнат до други населени места по пътя, различни от Бургас. И разбира се, че трябва да е така. Но през сезона, а и извън него, би трябвало да има поне по два-три експресни рейса, които да превозват директно по маршрута, така че да пестят маскимално времето на хората,избрали по една или друга причина автобуса. За да не бъдат дискриминирани и те в желанието си да стигнат бързо. Защото 400 км в 21 век не е нормално да се вземат за 6 часа, особено след като автобусите са относително нови и бързи, а шофьорите, както твърдят от фирмите, минават за професионалисти.
Дестинациите трябва да се преодоляват бързо и комфортно; времето е пари, а и самите автобусни билети тихо и кротко пъплят нагоре, като вече са ударили 25 лв. в едната посока. Далеч съм от мисълта да правя каквито и да е било сравнения с онези самолетни билети от по 20 лв., с които някога се пътуваше от летище София до летище Сарафово за 30 минути при това с култовите АН-24. Сега тези цифри са утопия, въпреки че навсякъде по света летят нискотарифни самолетни линии, с които едно подобно пътуване би трябвало да струва точно толкова – около 10-тина евро. Световните комуникации обаче пак са ни заобиколили, всъщност те не са ни достигали! И докато 800-те км от София до Виена може да се „прехвръкнат” срещу 20 евро за няма и два часа, двойно по-краткият път от същата начална точка, но до Бургас, трае три пъти повече, естествено при описаните нецивилизационни обстоятелства. Да ме прощава поетът, но у нас човекът не е човек, когато е на път. Ето на това му се казва пълна гаранция за трайна уседналост.
