Експерти прогнозират драстичен скок на бюджетния дефицит след актуализацията на държавните финанси за тази година, която ще бъде обсъдена на заседание на Тристранни съвет днес.
По предварителни данни дупката в държавната хазна ще бъде 3.691 млрд. лв., или около 5.5% от БВП, ако се сбъднат актуализираните прогнозите на правителството за ръст на икономиката с 1% от тази година. Така общото салдо спрямо предварителните разчети ще нарастне с 2.164 млрд. лв.
Припомняме, че ревизираният за миналата година бюджетен дефицит беше в размер на 3.9% от БВП.
От проекта за промяна на Закона за държавния бюджет се вижда, че правителството очаква с около 1.9 млрд лв. по-малко приходи, като основна причина за това са неизпълнението на плана за събиране на ДДС и акцизи, които изостават с общо около 1.7 млрд. лв.
Намаляването на държавните разходи обаче изостава далеч от предвидените 20% с които се похвали правителството. В тази сума не са включени бюджетите на съдебната власт, НЗОК, НОИ, БНР, БНТ, БАН, вузовете и др, които влизат в перото Трансфери
Според проектозакона за актуализация разходите без споменатите по-горе трансфери спадат само с 5.5%. до 8.066 млрд. лв. Именно тези разходи са идват от харчовете на министерствата, агенциите, капиталови инвестиции и др. Капиталовите разходи в актуализирания закон са намалели с близо 150 млн. лв.
Що се касае до тези трансфери личи, че средствата с които разполага НОИ, които са в размер на 4.828 няма да бъдат намалени, без промяна остават и парите за съдебната власт, БНР. БНТ и Народното събрание. Средствата от Държавен фонд Земеделие също няма да бъдат намалявани.
На НЗОК ще бъдат отпуснати допълнително около 10 млн. лв. или общо 955 млн. лв.
Силно редуциране се забелязва по три направления - общините, висшите учебни заведения и БАН.
Средствата са общините са намалени с 38 млн. лв. до 2.118 млрд. лв. Парите с които се субсидират висшите учебни заведения са намалели с близо 80 млн. лв., а средствата за БАН с 15 млн. лв.
Относно осигуряването на този дефицит от 3.691 млрд. лв правителството планира да събере от вътрешно финансиране почти цялата сума или 3.378 млрд. лв. Постъпленията от приватизация се очаква да бъдат 201 млн. лв вместо планираните или точно толкова колкото са и в настоящия закон.
В мотивите за актуализация на бюджета от МС съобщават, че месеците от началото на годината преминават под знака на сериозен натиск върху бюджетната позиция, свързан от една страна с по-ниските от планираните приходи, и от друга - с натиска върху разходите за осигуряване на ресурс за разплащане на задължения от предходни години и други разходи, които не са заложени в разчетите към Закона за държавния бюджет на Република България (ЗДБРБ) за 2010 г.
Ревизираните прогнози за 2010 г. предвиждат ръст на икономиката от около 1%, което е по-оптимистичен сценарий от заложения в макрорамката към Бюджет 2010. Този икономически ръст обаче, е следствие основно на повишения принос на нетния износ за растежа на БВП.
В същото време сериозен натиск върху разходите оказват възникнали необезпечени задължения от предходни години, както и други разходи, неразчетени със ЗДБРБ за 2010 г. Допълнителен ресурс за обезпечаване на такива разходи се предвижда в резерва за непредвидени и неотложни разходи, в частта му за структурни реформи и допълнителни фискални мерки.
По-късно днес от СДС поискаха бюджетен дефицит под 3%. Това обяви лидерът на сините Мартин Димитров след заседание на Националния изпълнителен съвет на партията.
Сините настояват да се обмисли много внимателно актуализирането на бюджета, което правителството планира, за да намали бюджетния дефицит. Според сините обаче актуализацията не само няма да доведе до намаляване на разходите, но ще струва допълнителни 800 милиона лева на хазната, предаде КРОСС.
"Безусловна подкрепа не даваме, има една голяма въпросителна", каза Димитров за това дали сините ще подкрепят актуализацията на бюджета. Според тях трябва да се въведе европейска методология за измерване на дефицита и да се гарантира нивото на под 3% от Брутния вътрешен продукт. Ако това не стане, има опасност да се отдалечим от еврозоната и да станем рискова страна.
Димитров предупреди и за изтегляне на инвестиции и вдигане на лихвите. Всичко това в крайна сметка ще забави излизането от кризата, алармират сините. Мартин Димитров каза още, че ако няма реално съкращение на разходите през два-три месеца, ще се дебатира темата за вдигане на ДДС. Пари срещу реформи - това е принципът, който трябва да се спазва, убеден е синият лидер.
