Взимайки решението за инвазията в Украйна, руският президент Владимир Путин е вярвал, че парите ще защитят страната му, заявява икономическият коментатор от френския всекидневник ”Ле-з-еко” Жан-Марк Витори в интервю за специализираното издание ”Бурсорама” (Boursorama.com). Решавайки да нападне Украйна, руският президент е направил два икономически залога. Два залога, които могат не само да определят победата или поражението му, но и да доведат до катастрофи в западния свят, посочва журналистът.
Още през 2014 година, когато Русия сложи ръка на Крим въпреки всички международни договори и една част от Украйна стана руска, Западът - Европейският съюз и Съединените щати - прие наказателни мерки срещу икономиката и финансите на Русия, припомня Жан-Марк Витори. Путин, който вече беше на власт, си направи един прост извод: че трябва да натрупа резерв, за да се защити от подобни мерки.
Това не става за първи път. Азиатските страни сториха почти същото при различни обстоятелства, по време на азиатската криза през 1988 година. Тогава се появи МВФ и наложи строги мерки в различни страни - Филипините, Тайланд, Малайзия и други, като поиска всички да затегнат бюджета. Това тласна икономиките към рецесия, но това бяха единствените възможни мерки, така че азиатските страни натрупаха резерв, отбелязва Витори, цитиран от БТА.
Путин прави точно същото от 2014 година. Подпомогнат от приходите от петрол, той направи така, че търговският излишък на Русия да е огромен. В момента Русия има над 600 милиарда долара международен резерв. Освен това Москва направи така, че бюджетът да бъде балансиран миналата година, докато на Запад страните имаха големи бюджетни дефицити, изтъква френският журналист.
Как обаче да се използват тези пари в хазната? Това се усложнява заради новите западни санкции. Което не се случи през 2014 година - сега мерките са много по-брутални. Първо, блокирането на достъпа на Русия до международната платежна система SWIFT, през която преминава по-голямата част от платежните нареждания, силно ще затрудни руските банки. Достъпът все пак не е блокиран за всички трансакции, по-специално за газовите и за петролните доставки, уточнява Жан-Марк Витори.
Но най-вече замразяването на авоарите на Руската централна банка (РЦБ) от ЕС и САЩ - това се случва за първи път, подчертава журналистът. Това наистина е нов тип мярка, която особено ще затрудни Русия, със замразяването на 650 милиарда долара валутни резерви.
Вторият залог на Путин е от различно естество, продължава Жан-Марк Витори в интервюто. Руският държавен глава е предположил, че украинският президент Володимир Зеленски ще действа под влиянието на икономически аргументи. Не за цялата страна, а за самия себе си. Сред други държавни ръководители на бивши съветски републики има хора, натрупали изключително много пари по не особено честен начин. И често пъти за тях парите са над всичко. Така че според коментатора Путин си е мислел, че след навлизането на първия руски танк Зеленски ще отлети някъде в чужбина и ще заживее с милиардите, натрупани в швейцарски банки, както правят други. Само че изобщо не стана така. Зеленски не е олигарх, а герой от телевизионен сериал. Той не постъпи така, въпреки че има спестени пари. Той остана в страната и се бие, а това изключително много усложнява нещата за Владимир Путин, който си мислеше, че ще навлезе лесно в Украйна, посочва Жан-Марк Витори.
Може ли Путин да бъде отнесен от бурята, която самият той предизвика? Със санкциите рублата изгуби 30 процента и като цяло ще отслабва. Цените в страната ще растат. Народът, военните ще отправят искания. Засега олигарсите го подкрепят - някои повече, други по-малко. Богатството на тези богати бизнесмени, натрупали милиарди долари през последните 20-30 години, сега е блокирано. Във Франция и в други страни се обмисля правото да бъде конфискувано имуществото им. Тоест тази важна подкрепа за Путин може да отслабне, според френския журналист.
А може ли бурята да подмине Русия, ако тя не може да изнася - по своя воля или по принуда - своя газ, петрол, житото си. Това може да вдигне силно цените на суровините, а оттам и инфлацията в Европа. И всичко това вече започна, допълва Витори. Цените на суровините скочиха и ще продължат да скачат, има опасност от по-силна и по-трайна инфлация в западните страни. Но най-важното, което става, е че една страна бива изолирана напълно от финансовата система. Това е правено вече с Иран, който е много по-малък. А Русия е огромна, с БВП колкото на Испания. Замразяването на финансовата система на страна като Русия може да има ефект на рикошет, който да е доста значителен. Такова нещо не е виждано досега.
И може да се стигне до финансов крах. Това се случва, когато един фонд е вложил много пари в руски продукт и не може да изтегли парите си, защото руската борса е затворена. И дори да може да ги изтегли, цените ще са се сринали. За да направят покупка, някои инвеститори взимат заем. А лихвите започват да се вдигат. Това е цяла верига от трансакции, които не се виждат на повърхността. Въпреки усилията от 2008 година досега има позиции, които остават скрити, и има голяма вероятност по един или друг начин те да преминават през Русия, според Жан-Марк Витори. Той предупреждава, че някои брънки от веригата могат да се скъсат. Като погледнем в историята, големите крахове са като гръм от ясно небе, припомня журналистът. Такъв сценарий не може да бъде изключен. Финансовата среда е много нестабилна и променлива. А случващото се сега в Русия поражда още повече въпроси, заключава Жан-Марк Витори в интервюто за "Бурсорама".
