”Това е най-тъжният 3 март. Армията освободителка днес бомбардира внуците и правнуците на онези, които се биха на Шипка. Това са бригадите от орловска дивизия, съставена изключително от украинци. Ние трябва да си кажем ясно в такива случаи, които един международен договор, сключен между две други държави, ако го прехвърляме постоянно в българската действителност се получава точно такава възможност - ние да трябва да взимаме отношение по други поводи.
Всички други балкански нации са решили, че техните национални празници са свързани с тяхната национална доктрина и с тяхната национална борба. Не забравяйте, че в името на този идеал - така наречената Санстефанска България, българите водеха пет войни, три катастрофи национални, които се случиха по повод на тази война. Ние оставихме по бойните полета над 200 000 души в опит да реализираме този поставен ни от руската дипломация идеал, и така до края на тоталитарния режим, който неслучайно не празнуваше този празник", коментира историкът проф. Минко Палангурски.
Професорът разкри пред Нова телевизия и коя дата за него е по-подходяща за национален празник: "За мен е най-подходящ или 20 април като начало на Априлското въстание, защото Санстефанския мирен договор нямаше да го има, ако го нямаше Априлското въстание, или края на руската окупация и приемането на първата българска конституция на 16 април 1879 г., когато България започва да функционира като самостоятелна държава, като равноправна европейска държава със свои права и свободи на гражданите - онова, което започна от април 1876 г."
"Онази руска армия е била мотивирана да води война за свободата на братята отвъд Дунав, на християните в Османската империя, а тази война и днешната руска армия е позор за тази вековна империя", категоричен е той.
