На 3 март си мисля за Иван Вазов. Писателят, на когото България дължи разцвета на своята литература във всичките ѝ жанрови проявления. Иван Вазов - един от най-големите строители на съвременния български книжовен език. На него дължим употребата на думи като: дъх, заник, изгрев, здрач, тучен, грохот, призори, тътен и др.
Третата негова стихосбирка носи името "Избавление" и е писана през 1877 г., по време на войната, която не смея вече да определя как се казва. Вижте част от стихотворението "Погребените солдати":
Над ровката им пръст
се никой не подсети
да бодне китка цвете,
нито за спомен кръст -
над техни кости клети.
Но спят те в хладен сън
безвестни и бездомни,
печални, неми, скромни
и няма кой навън
за тях да си напомни!
Какво прозрение за днешните времена... Мисля си, че най-доброто, което може да направи България на 3 март, е да махне паметника на Иван Вазов пред църквата "Света София". Защото със сигурност му е много тежко да ни гледа.
Магдалена Абаджиева
