Българите говорят по мобилния телефон на двойно по-ниски цени, в сравнение със средноевропейските. Това се посочва в поредния доклад на Европейската комисия относно напредъка на единния европейски пазар на електронни съобщения, разпространен от М-тел.
Тези данни потвърждават очакванията на мобилния оператор за това, че България продължава да е сред европейските страни с най-евтини GSM разговори.
Според доклада средната цена на дребно на минута разговор в страната е под 10 стотинки или пет евроцента (отбелязва се понижение от 2 стотинки спрямо данните в предходния, 14-и доклад на ЕК), докато стойността за Европа e 13 евроцента. По-ниски цени за мобилни разговори има единствено в Кипър, където цената е четири евроцента и в Латвия със стойност между четири и пет евроцента. Намалението на цените в България е в резултат от високото ниво на конкуренцията на българския мобилен пазар, постоянното преразпределение на пазарните дялове между трите мобилни оператора в страната и все по-атрактивните оферти, които се предлагат на крайния български потребител.
Актуалното състояние на цените между операторите (на едро) в България е свързано с още по-сериозно намаление от 67.5% за периода 2008 - 2010 г. при средногодишен темп на понижение между 12% и 13 % за останалите държави – членки на ЕС, като към месец юли 2010 г. те ще паднат под средноевропейските ценови равнища (Редно е да се отбележи, че тези данни не са включени в 15-ия доклад, тъй като анализът на ЕК обхваща минал период, в който цените за терминиране са по-високи от средноевропейските). Средната цена за терминиране в мобилни мрежи съгласно 15-тия доклад е 6.71 евроцента. В края напериода на предвиденото намаление на цените на едро в България цената за терминране в мобилни мрежи е фиксирана на 6.1 евроцента.
В 15-ия доклад потвърждение намират и очакваните критики от страна на ЕК към превърналата се в хронична липса на конкуренция на пазара на фиксирани телефонни услуги.
Бившият държавен монополист - БТК, отскоро Vivacom, продължава да има господстващо положение и пазарен дял от около 95% при средноевропейско равнище от приблизително 60% за историческите предприятия. Пазарната концентрация на българския фиксиран пазар (съгласно индекса на Хирфендал - Хиршман) е най-висока за целия ЕС. У нас тя е със стойност 0.8766, като при стойности на показателя над 0.5 пазарът се счита за неконкурентен.
В условията на сериозна финансова криза, телеком секторът е сред основните двигатели на европейските икономики със значителния си дял от БВП. Например, годишните вложения, направени от компаниите в българския телекомуникационен сектор, са около 1,2% от БВП срещу по-ниската - 0,5 % средна стойност за ЕС. Според данните в 15-ия доклад на ЕК обаче ситуацията в България отново е
значително по-различна отколкото в останалите европейски страни, където по-големият дял от общата стойност на инвестициите се пада на фиксираните оператори, стойностите в България са разменени: 58% от инвестициите в сектора са дело на мобилните оператори.
В България делът на инвестициите на фиксираните оператори е 15-16% по-нисък от този на мобилните оператори в страната. Също с толкова е по-нисък и от дела на инвестициите във фиксирани мрежи и услуги в ЕС. Това показва, че цената на провалената либерализация на фиксирания сектор и липсата на адекватна регулаторна намеса, която да стимулира инвестициите там, струва на България поне 85 милиона евро годишно (стойността на тези 16% по-малка инвестиция във фиксирани оператори).
Освен на пазара на гласова телефония, липсва конкуренция на пазара на DSL достъп, където пазарният дял на Vivacom дори се е повишил, достигайки до 99.9%. ЕК сигнализира, че тези данни изискват незабавно приемане от страна на Регулатора на анализ на пазарите на широколентов достъп. Тези анализи бяха забавени от КРС за период от вече около две години.
ЕК изтъква още, че са налице сигнали от алтернативни оператори за прилагане на ценова преса от страна на БТК (Vivacom), което води до невъзможност за пускане на конкурентни оферти и развитие на каквато и да било дейност от страна на алтернативните оператори. Тези условия поставят България на едно от последните места по проникване на широколентови услуги.
В резултат на тази политика, изграждането и развитието на мрежи за достъп от следващо поколение (NGA networks), които предоставят значително по-високи скорости, над което активно се работи в останалите страни-членки, в България остава тема, която дори не се обсъжда. Vivacom не е заявила намерението си за развитие в подобна посока, тъй като монополното й положение за момента й гарантира сигурни пазарни позиции, без нуждата от допълнителни инвестиции. От статуквото й и отказът за адаптация към съвременните пазарни условия, губи единствено българският потребител и икономиката на страната като цяло.
В доклада е разгледан и фактът, че със съдействието на КРС, БТК (Vivacom) едностранно увеличава цената за достъп до канали, кули, помещения и съоръжения, обезсилвайки подписаните двустранни договори с останалите оператори. Това стана с формалното одобрение на регулатора и в противоречие с нормалната регулаторна практика за намаление на цените и доведе до практическа невъзможност за доставчиците на интернет да осъществяват своята дейност нормално.
За пореден път ЕК подчертава, че сключването на договори за взаимно свързване (въз основа на които потребители на мобилните оператори могат да търсят потребители на Vivacom и обратно) представлява труден процес. Заключението на ЕК е, че в резултат на това, конкуренцията се ограничава още по-силно. Към проблемите, отнасящи се до взаимното свързване, е отнесен и противоречивият пазарен анализ на КРС за пазарите на терминиране на гласови повиквания в индивидуални фиксирани мрежи. Това доведе до практическо увеличение на цената на едро между самите алтернативни оператори и допълнително ограничи възможностите им за пускане на конкурентни оферти.
Негативните коментари относно фиксирания пазар включват и факта, че срещу България беше открита процедура по установяване на нарушение заради липсата на фиксирана преносимост, чието въвеждане беше забавено след датата, определена в Договора за присъединяване на България към ЕС.
