Българската путиногвардия избухна на Шипка. С развети руски и партийни – на една родна политическа структура – знамена, путиноподобни субекти крещяха и замеряха със снежни топки председателя на народното събрания и премиера. Грозно поведение на безродници. Путинофил означава безродник – това вече е извън съмнение.
Куртурологът и анализатор Ивайло Нойзи Цветков нарече случилото се „путинофилско безобразие“.
Журналистът Асен Григоров, който е присъствал на събитията на Шипка смята, че инцидентите са могли да бъдат избегнати, ако органите, отговорни за безопасността на подобни изяви, са били по-стриктни.
Руски прокремълски медии отразиха случилото се по следния начин: На Шипка българите скандираха: „Ще доживеем деня, когато Путин отново ще освободи България!“
И наистина безродници скандираха подобни и други идиотщини.
Очевидно цивилизационният избор, който сме направили с членство в НАТО и ЕС или по-общо казано да продължим да сме в Европа, където ни е мястото от близо 14 века, ще трябва да мине и през крясъците на малка част от путинофили. До тяхното осъзнаване или изолиране. За целта ще трябва да се справим с путинската пропаганда и тролска война, която се води срещу България. Ще трябва властите да открият и спрат финансирането на путинофилите – откъдето й да идва то.
Ще трябва да си обясним също разликите между национализъм и нацизъм, която напоследък въпросната партия, деряща гърло на Шипка, разми до неузнаваемост.
Националистът си представя себе си като член на определена общност (партия „Възраждане“ доста приляга на описаното във „Въображаемите общности“ на Бенедикт Андерсън), която е обединена, суверенна (или би трябвало да бъде), споделя обща култура, древна, има свещена връзка с територията. Той е лоялен към нацията и е готов да я защитава (поне на думи). Опитва да привлече всеки, който е готов да изповядва единна нация в единна държава, а в икономиката – да си сътрудничи само със строго опредлени страни (например Русия).
Нацистът е нещо различно. Писателят Валтер Герлиц описва нацизма така: нацизмът е социално-религиозна доктрина за спасението. Нещо, силно свързано с Дарвиновата теория за „естествения подбор“. Разпоредбите за съперничеството на животните в рамките на вида нацизма пренася в обществото. Нещо като социален дарвинизъм - доктрината за човешкото усъвършенстване. Някои части от българското общество са уплашени от идеята за промяна на държавата. За тях това е сътресение, изваждане от „уюта“ на старите догми и постулати. Такива са, защото ако от петгодишен чуваш, че Русия ни е освободила два пъти и трябва да сме благодарни до гроб, всяка промяна те приемат акто заплаха. Как така нашият идол Русия ще трябва да отстъпи на цивилизационния избор…
Трябва да запазим „чистотата на българския дух, на българската нация в унисон с чистотата на славянския дух, изповядван в Русия от Путин“. И някъде тук откриваме нацизма. Путин настоява Украйна да признае, че е част от Русия, а украинците, че са част от руската нация. В този смисъл войната, която той започна в неговия мозък трябва да бъде възприета от света като „освободителна“, а защо не и „свещена“. Това е част от неговия евразийски проект, наричан още „славянска пролет“ и „нова Русия“. Идеолозите на путиновата теория включват в тази „програма“ не само Украйна, но още България, Сърбия, Беларус. Всеки, който е срещу тази „велика идея“ е враг. С врага се действа по един единствен начин – унищожава се.
Започва се със снежни топки на Шипка. Ако имат оръжие – биха го използвали.
Всичко това напомня за Дмитрий Боровиков и „патриотичната“ структура „Шулц 88“ с лозунга „Ако не ни приемат доброволно, ще ги принудим“. Разбира се, това е краен вариант на подобни организации, но самият факт, че в Русия те са 53, по данни на правосъдното министерство, (тази статистика от вчера е изтрита от сайта на ведомството…) е силно тревожен.
И ето ги у нас. Кресливи, арогантни и агресивни. Запътили се към парламента и изпълнителната власт. „Съвсем скоро ще управляваме страната“, - категоричен до кресчендо е техният лидер. И обещава всички русофоби (всички, които не са съгласни с него) да бъдат „отстрелвани като вреден дивеч“. Избиването на хиляди украинци е само репетиция към световното господство – глобална путинландия.
Калибърът в Русия и България е различен, но крясъците се все по-истерични – те съзнават, че ако не успеят сега, когато човечеството, в това число и българите, са в шок от завоевателната война в Украйна, повече няма да имат шанс. Нямат и сега, но поне ще опитат.
И си имат главен вожд – чичко Путин, който се намества в стола на чико Сталин. Вождизмът е един от символите на нацизма. Хитлер се оглежда в масите. Преди него същото прави Мусолини. Миклош Хорти е в Унгария.
Може да бъдат наричани с различни имена и понятия, но същността, съдържанието им е нацистко. У нас официалната табелка е „лидерски партии“, но става дума за вождове с неограничени права в завладяната партийна територия. Борисов и ГЕРБ са христоматиен пример. Костадинов и „Възраждане“ също. Дори в прокуратурата е така, откакто Цацаров, а след това и Гешев възцариха тоталитарно управление. Именно Цацаров доведе руския генерален прокурор Юрий Чайка, който беше посрещнат от тогавашния премиер Борисов пред МС (не пред кабинета, а пред сградата) като генерал-губернатор. И забележете, Цацаров и Чайка подписват споразумение български прокурори да се обучават в Русия на борба с корупцията. При положение, че Русия е в челото на най-корумпираните страни в света!
Западът, най-общо казано, подцени Владимир Путин, вярвайки, че в XXI век никой здраво мислещ човек няма да заплашва с „червеното“ ядрено копче. Западът си правеше сметките чрез анализи на „руския характер“ на руснаците, живеещи и учещи в САЩ, Франция, Великобритания, Германия, Канада, Испания, Швейцария и пр. Само че тези руски граждани са извън родината си именно, защото не приемат Путин и неговия режим.
И бездната се отвори, готова да погълне 77-годишния живот без война, в който цивилизацията замина далеч напред, а Путин се върна към военните паради и непрекъснатото потапяне на руснаците в зловещата атмосфера на Втората световна война. Несполуките и бездарието в управлението на Русия се прехвърляха на света, който мрази руснаците (без нито един аргумент), а НАТО и ЕС бяха превърнати от пропагандата в плашила. Елементарно, примитивно и… работещо. Работи и у нас. Неспособността или нежеланието да се постави граница между Путиновия режим и руския народ, доведе до люмпенизация на путинизацията в България. И това не е за подценяване. Защото тукашните нациопати проповядват преклонение пред Путин и омраза към всички останали. А да мразиш е лесно. Както и да се кланяш на кремълския тотем. Поне докато историята го погребе до останалите тотеми на злото.
Предстои ни денацификация на денацификаторите.
Витали Роник
