Мотивите, с които се намаляват направленията за медицински прегледи с 35%, са, че средствата, с които разполага НЗОК не се достатъчни и касата е длъжна по закона да се вмести в бюджета, който й е отпуснат. Това заяви в студиото на PRO.BG д-р Димитър Ленков, главен секретар на Български лекарски съюз.
По думите му данните на СЗО от 2009 г. показват, че България отделя годишно 283 долара на глава от населението за здравеопазване. За сравнение Гърция отделя 2733 долара, Румъния - 315 долара, Аржентина – 551 долара, Малдивите – 306 долара, Ливан – 468 золара, Ботсвана – 371 долара.
В класацията България е преди Иран, която отпуска 247 долара на глава от населението за здравеопазване.
Според д-р Ленков с намалението на направленията се нарушава правото на лекаря да лекува качествено.
"В медицината има стандарт как трябва да се лекува едно заболяване. Не може от лекаря да се иска да постави диагноза само със слушалка и с двете си ръце, защото няма направления да го изпрати където трябва за изследвания”, посочи д-р Ленков.
Той съобщи, че в страната има болници, които още не са получили на сто процента заплащането за извършени дейности за февруари.
Д-р Ленков заяви още, че българските лекари протестират срещу ситуацията в здравеопазването като напускат България. Той е възмутен, че 830 млн. лв от бюджета на НЗОК са „оставени в БНБ да крепят фискалния резерв".
От своя страна Евгения Адарска от Националната пациентска организация заяви, че "с минус 35 % пациентите ще имат все по-малко доверие в здравната система”.
Според нея здравната реформа е така поставена, че всичко се прехвърля на Джи Пи-то като гара Разпределителна. Едно ограничение в този достъп означава, че цялата отговорност е в ръцете на личния лекар, което не е коректно както спрямо него, така и по отношение на пациента", допълни Адарска.
Хората са подканяни да плащат по-високи здравни вноски, от друга страна не получават качествено здравеопазване, от трета страна лекарите не са доволни и напускат страната. Нещата трябва да се променят из основи. Трябва да се търси социалният ефект на здравеопазването. Не може да се крепи фискалният резерв с пари, заделени за здраве, каза в заключение Адарска.
