Михаил Константинов
Социологията възниква още през 19 век с трудовете на Емил Дюркем, но едва след края на Втората световна война тя се превръща в средство не само за изучаване, но и за пряко въздействие на социалните процеси и субекти.
Почти веднага този факт бива осъзнат и се правят първите опити социологическият инструментариум да бъде регламентиран. Това става както чрез приемане на вътрешни етични правила в рамките на социологическата гилдия, така и чрез законови средства.
Най-много спорове предизвиква ролята на социологическите изследвания в периода преди избори. От една страна е ясно, че без социологически и в частност демоскопски проучвания е трудно да се вземат адекватни управленски решения и да се планира политическата дейност на партиите и политиците. Тук следва да се добави и правото на обществото да бъде информирано за собствените му политически настроения, предпочитания и тенденции. А и не само чисто политически – не по-малко важно е да се знае какво мислят хората по важни обществени и политически проблеми, например околна среда, енергетика, глобални промени в климата и др. А в по малък мащаб – дори и за такива уж маловажни неща като това дали да се ремонтира училището в едно село или да се построи там нов мост.
От друга страна, публикуването дори и на сравнително точни, неманипулирани социологически изборни прогнози, може да окаже и често оказва, сериозно влияние върху самия изборен резултат. Това е възможно както в предизборния период, когато големи групи колебаещи се избиратели взимат решение за кого да гласуват, така и в изборния ден, когато текущо се съобщават резултати от екзит-половете. Ще напомним, че това е технология, при която се разпитват гласували вече избиратели на излизане от избирателните секции. Освен данни за резултата от гласуването, така се получават и уникални сведения за възрастта, образованието, пола и други характеристики на хората, гласували за дадена политическа сила. Разбира се, подобни сведения могат да се съберат и след изборния ден, но тогава те се отличават с по-ниска достоверност.
Известни са даже случаи, когато самият изборен процес е бил обезсмислян в резултат на публикуването на данни от екзит-половете в изборния ден. Така например при едни президентски избори в САЩ, където има четири часови пояса, публикуването на текущи данни за гласуването в източните и средни щати показало, че един от претендентите печели независимо от резултата на продължаващото в западните щати гласуване. Което и направило гласуването в тези щати безсмислено.
Но докато при горния пример резултатът не бил повлиян от публикуваните данни, то в други случаи това не е така. Информацията, че един от кандидатите води, може например да демобилизира негласувалите още негови привърженици, като същевременно амбицира неговите противници да гласуват масово и това може да обърне резултата. Поради тази възможност за влияние върху изборния резултат, в някои държави, включително у нас, е забранено да се публикуват данни от екзит-половете преди официалното приключване на изборния ден. У нас това е забранено и в предизборния ден, а в зората на демокрацията забраната се отнасяше за цялата предизборна седмица. Разбира се, тази забрана изобщо не се спазва и изборната администрация, и в частност Централната избирателна комисия, не е в състояние да направи нещо по въпроса. Поради това някои социолози предлагат тази невъзможна за налагане забрана да бъде премахната. Засега обаче забраната е факт, както ще бъде факт и масовото й нарушаване на 28 октомври и 4 ноември по-късно тази година.
Особено чувствителни към влиянието на социологическите проучвания в предизборния период са малките партии в държавите, където има праг за влизане в парламента (такива са повечето държави без Израел и Холандия). У нас това в момента са десните партии, повечето от които са останки от някога славния Съюз на демократичните сили. На 20 май на евроизборите две такива партии, СДС и ДСБ, останаха без евродепутат, мака че сумарно гласовете им стигаха за цели два мандата. Основна вина за това, разбира се, носят десните лидери, които самоуверено и безоснователно решиха, че поотделно могат повече. Другата причина за десния крах тук бяха данните от демоскопските проучвания. Месец преди изборите стана ясно, че и двете десни партии не минават високия праг от 5,6 на сто. Това накара много десни избиратели да не гласуват за тези партии, за да не се изгуби гласът им. Така десните партии влязоха в омагьосана спирала. Поради това, че са малки, прогнозите за тяхното представяне са песимистични, а песимистичните прогнози на свой ред ги осъждат да продължават да бъдат малки.
С опита за обща дясна кандидатура в София има шанс омагьосаният кръг да бъде разкъсан и да се даде старт на едно по-трайно дясно обединение. Към това обединение ще се опитат да се присламчат виртуалната Демократическа партия, както и неясните като съдебен статус Мозерови земеделци. Да не говорим за останалите малки десни образования, които и заедно, и поотделно биха гледали парламента през силно навит макарон.
И все пак манипулативна или сериозна наука е социологията? За чест на родните социолози трябва да се отбележи, че през последните няколко години качеството на техните прогнози се подобри и те вече доста добре познават резултатите от парламентарните и президентските избори. За разлика от времето на раждане на демокрацията, когато няколко видни български социолози се изложиха и омаскариха професионалната си чест с явно поръчкови и абсурдни прогнози. И сега за някои от социологическите агенции се твърди, че понякога упражняват най-древната професия. Особено когато безсрамно обслужват политиката, която пък е втората по древност професия. Затова, във връзка с приближаващото райско време за социолозите, бихме искали да им напомним, че авторитет се гради цял живот, но се срива за миг.
А ние, обикновените избиратели, трябва да знаем, че нищо не е предрешено и че бъдещето утре ще бъде такова, каквото си го направим днес.
