Към момента няма взето решение за предоставяне на самолети на Украйна. Това заяви в предаването „120 минути“ по bTV новият министър на отбраната, който допреди броени дни беше посланик на България в НАТО - Драгомир Заков. Той допълни, все още се изяснява дали България ще предостави муниции и оръжие на Украйна.
В случай че бъде взето решение за предоставяне на оръжие, муниции, боеприпаси на Украйна, те ще бъдат предоставени, каза Заков.
По думите му в момента то не е на дневен ред.
„Украйна има срещу себе си много силен противник. Тя е жертва на агресия, а вероятно украинците се нуждаят от подобни муниции и оръжия. Това беше казано много ясно и от украинския президент, така че Украйна има нужда, за да защитава своята териториална цялост, вероятно има нужда от такава помощ.
Но дали България ще предостави, все още сме в процес на изясняване на такива възможности. Все пак Украйна има конкретни изисквания, например по отношение на видовете муниции, по отношение на количествата, така че не мога да влизам в подробности, но трябва да се сравнят исканията спрямо възможностите“, каза министърът.
Той допълни, че ако Украйна има необходимост в момента и ние можем да го предоставим, най вероятно би защитил такова решение, но това все пак е решение на равнище Министерски съвет.
Снощи Володимир Зеленски призова за предоставяне на руски самолети за украинската авиация, но този път от Полша и Румъния. На въпроса защо България не беше спомената, Драговир Заков каза, че вероятно, защото в България летят по малко от половината самолети, които имаме.
„Това са самолети, с които ние осигуряваме въздушното пространство не само на България, но и на НАТО. Това, което мен повече ме притеснява по отношение на МиГ-29, са решенията, които трябва да вземем по отношение на тези самолети в следващите месеци. Бързи и отговорни решения“, отбеляза Заков.
По думите му в сегашната ситуация Русия очевидно няма да е в състояние да изпълнява ангажиментите си по договор за ремонт и поддръжка на самолетите.
„Очевидно Украйна няма да бъде в състояние известно време, така че трябва да се вземат много важни и много бързи решения, свързани със сигурността на България и НАТО, свързани с капацитета на ВВС да изпълнява своите функции и, разбира се, нещо много важно, хората във военновъздушните сили.
Аз в момента не мога да се ангажирам с конкретни резултати от тези решения, които трябва да се вземат. Подпомагането от страни-членки с усилен „Ер полисинг“ винаги е опция. Има такива планирани до края на годината, но това са планирани дейности, тоест те ще ни помогнат в този случай, но пак казвам, това е решение, което трябва да се вземе в следващите месеци, то е отговорно решение и трябва да доведе наистина до това България да продължи да изпълнява тези функции, които изпълнява и в момента по отношение на българското небе и по отношение на въздушното пространство на НАТО“, каза министърът.
На въпрос какви са вариантите, които НАТО предлага на България, той отвърна:
„НАТО няма как да предложи решения, тъй като НАТО са страните-членки, така че решението е първо в нашите ръце. Нека това да бъде ясно. Решението е най-напред на България и оттам нататък вече ние може да търсим, в случай на необходимост, някакво съдействие от наши съюзници“.
Драгомир Заков заяви, че към момента няма потвърждение, че някой предоставя F-16 на Украйна. Но, разбира се, опции има най-различни. Има редица страни-членки на НАТО, които в момента се освобождават от F-16 и преминават към следващото поколение в F-35. Така че вероятно, да, може би има такава опция, но пак казвам - нямам информация, че страна-членка на НАТО към момента е готова да предостави такива самолети“.
Във връзка с разпространените през седмицата снимки на повиквателни, министър Заков заяви, че това е регулярна дейност на централните военни окръжия
„Тъй като всяка година има набор, който влиза в резерва и такъв, който излиза, от началото на годината са изпратени, ако не се лъжа, някъде около 1100 подобни съобщения. Сами разбирате, че 1100 подобни съобщения са доста ниска цифра. Трудно може да се касае за някакъв вид мобилизация, както излезе в пространството и се разшири, бих го нарекъл почти хибридка. Не говорим в никакъв случай за военна мобилизация. Подобна мобилизация може да стане само с решение на народното събрание, такова решение няма".
Във връзка с движението на военна техника по българските пътища, министър Заков обясни, че това е свързано с планирани учения на българските въоръжени сили.
"Това е едната причина, поради която виждаме движение на техника. Министерството на отбраната и въоръжените сили публикуват регулярни съобщения на страниците на Министерство на отбраната по отношение на това какво точно се случва и защо се движи тази техника. Така че българските граждани могат да се информират във всеки един момент и аз призовавам да не се поддават на внушения и на фалшиви новини в тази връзка.
Имаше снимки на американски танкове, които се придвижваха в северна посока, но както в България, така и в Румъния имаме тези тренировъчни дейности с американските въоръжени сили, които са също планирани, и са в рамките на двустранните споразумения със САЩ, така че има ротация на техника. Учения се провеждат в Румъния, учения се провеждат и в България. Техниката се ротира така, че няма нищо извънредно“, каза той.
В коментар на думите на предшественика си Стефан Янев по отношение на това дали има война или не, Заков каза, че в онзи времеви момент, може би Стефан Янев е смятал, че това не е точно война.
"Към настоящия момент можем да кажем, че става дума наистина за война. По отношение на батальонната група, нека да все пак да бъдем много точни, ако тя е под българско командване, това не означава, че не може да бъде свързана с командната структура на НАТО, така че това са допълнителни елементи, които може би не станаха много ясни“, отбеляза министърът.
По думите на Заков, примерът, който имаме в Балтийския регион, не е задължително да бъде копиран в Централна и Източна Европа:
"Това е всъщност, което стана много ясно в обсъжданията в НАТО. Аз идвам оттам, така че мога да го потвърдя. В началото говорихме за бойни групи, които да са по примера на бойните групи в Балтийския регион. Вече говорим за нещо съвсем различно, много по-гъвкав е подходът.
Така че подходът, който е избрала България, той не е грешен. При нас решението е, че това е работещият за нас модел. Но това не означава, че липсващи способности в тази бойна група, тъй като тя трябва да има различни способности, не може да бъде запълван от съюзници. Ние имаме липса на способности, няма какво да се лъжем“, каза още военният министър.
На въпроса бихме ли могли сами със собствената си армия да гарантираме сигурността на България в случай на ескалация на конфликта, Заков каза:
„Ние я гарантираме и в момента. Българските въоръжени сили са призвани по конституция да защитават териториалната цялост на България и суверенитета. Зависи от вида ескалация. Ако ескалацията е толкова голяма, че българските въоръжени сили не могат да се справят, но това важи за всяка друга страна-членка, не само за България, разбира се, тогава има процедури и разписани планове как става усилването, включително и в България. Но това става, разбира се, с желанието на страната домакин, тоест на България в случая.
Много ясно искам да заявя каквото и да е присъствие на или пристигане на съюзнически сили в България, става по искане на България. Никой в Брюксел не се обажда на България и не казва - Ние идваме, вие ни чакайте“. България трябва да го поиска, така че нашата съдба е в нашите ръце“.
В момента има рискове и дали се налага нещо подобно зависи от това как се развиват тези рискове, допълни министърът на отбраната.
„Ако видим, че рисковете започват да стават заплахи, тогава трябва да се вземат и други решения. Има различни опции. Аз не мога да влизам в детайли по плановете на НАТО, тъй като те са класифицирани, но са много ясни, много ясно е в какво време се взимат тези решения, какво точно се случва, когато се налага, така че нека българските граждани да бъдат абсолютно сигурни, че България ще бъде защитена.
Министър Заков не успя да каже каква е числеността на българската армия в момента.
„Размерът, който имат българските въоръжени сили, е достатъчен. Въпросът не е в размера – един път е готовността, друг въпрос са способностите. Трети въпрос е колко е запълнена тази численост и тук имаме определени дефицити“.
В рамките на дни можем да получим помощ, ако се наложи, категоричен беше военният министър.
По думите му Европа е закъсняла с окрупняването на отбраната си. До 2014 г., до незаконното анексиране на Крим, никой в НАТО не е планирал усилване на Източния фланг, добави Заков.
"Може би никой не предполагаше, че Путин ще стигне дотук, до пълномащабна война с Украйна, това е братоубийствена война. От тук идват и нюансите в различните оценки. Видяхме, че Путин взе може би ирационалото решение, в момент, в който дипломатическата опция беше на масата", отбеляза Драгомир Заков.
Той каза, че НАТО не е страна в конфликта в момента и няма как да бъде.
На въпроса ще бъде ли Молдова следваща цел, Заков каза:
„В Молдова има т.нар. Приднестровска република, тя е част от Молдова, но има сепаратистки намерения. Ако Путин има такова намерение, Молдова би могла да бъде следващата жертва. Беларус в момента споделя отговорността с Русия, беше домакин на част от бойните групи, които Русия развърна около границата с Украйна, имаше и ракетни удари от територията на Беларус“, каза Драгомир Заков.
За Беларус това означава, че де факто взема решенията заедно с Русия, допълни министърът.
