Енергийната зависимост на България от Русия не е единствена. Не по-малко опасна е зависимостта на български политици от управлението на Борисов от руските тайни служби. Реално зависимостта от доставките на газ и петрол са последица от зависимостите на българския елит от Кремъл.
По тази линия бяха „реализирани“ корупционни практики покрай проекта Южен поток, стотиците милиони, изплатени на Русия като компенсация за атомните реактори, нереализацията на конекторната връзка с Гърция, плащането на около 3 милиарда пари на данъкоплатците за Турски поток, от който нямаме полза, аферата с придобиването на Виваком от Спас Русев с благословията на Борисов и с активната помощ на Внешторгбанк банк и препродажбата на тройно по-висока цена, без България да получи парите, които й се полагат, защото мобилния оператор бе част от активите на КТБ… И още, и още… Самото фалиране на КТБ е част от руската намеса у нас, като се има предвид, че наричаната „банка на Путин“ ВТБ бе съсобственик, но отказа да оздрави банката през лятото на 2014 г., когато имаше право и възможност да го направи.
При управлението на ГЕРБ и Борисов вице-президентът на ВТБ Соловьов стъпва в България с размах, а съпругата му получава българско гражданство. В този момент ВТБ притежава миноритарен дял в КТБ и е „партньор в преструктурирането на "Булгартабак“ с „временна мажоритарна собственост“ от близо 80%. Подписан е и договор между VTB Capital футболен клуб "Левски" за спонсорство, а според вестник „24 часа“ това е станало с личната препоръка на Бойко Борисов.
През 2016 г. едновременно две руски медии – Комpromat.ru и jjew.ru публикуват разкрития за сделката около придобиването на българската компания Виваком от Спас Русев и участието на руската ВТБанк в нея.
Замесва се и името на премиера Бойко Борисов, че са му обещани 50 млн долара, за да си „затвори очите” за съмнителната сделка.
На 01.06.2018 г. Борисов отива при Путин в Москва. Там той уверява руския президент, че е готов да започне строителството на АЕЦ „Белене“. Това е завой на 180 градуса от Брюксел към Москва.
На 30.03.2018 г. Борисов заявява, че България няма да гони руски дипломати заради отравянето на руския агент Сергей Скрипал във Великобритания. Това хвърля дебела сянка върху лоялността ни като членове на НАТО и ЕС.
По-късно, през 2019 г. става ясно, че руски офицери от руското военно разузнаване (ГРУ) са били няколко пъти в България. Тяхното пребиваване съвпада с отравянето на бизнесмена Емелян Гебрев, синът му и високопоставен служител на „Емко“.
Рзследването на фактите обаче се бави от прокуратурата, което става и със знанието на Борисов. Междувременно се разбира, че същите служители на ГРУ и други техни колеги са замесени в опита за преврат в Черна гора през 2016 г. Разбира се също, че логистичния център за действие на тези руски агенти е бил София. Чак през 2020 г. българската прокуратура започва да издирва трима заподозрени за съпричастност към евентуалното отравяне с „Новичок“ в България. Те обаче отдавна са напуснали страната ни. Съществуват големи съмнения, че когато са пребивавали на българска територия, руските офицери от ГРУ са получавали подкрепа и съдействие от хора от българските служби, по разпореждане на най-високите етажи на властта.
Публикация на „Ню Йорк Таймс“ от 14.08.2019 г. съобщава за хакерски скандал в България, в който е замесено името на компютърния спец Кристиан Бойков. Той е обвинен, че е извършил кражба на персонални данни и се е опитал да създаде „нестабилна обстановка в страната“. Бойков отрича всички тези обвинения (така и не са доказани). Тогавашният вътрешен министър Младен Маринов заявява, че хакерската атака вероятно е дело на Русия. Като аргумент той изтъкна решението на българското правителство да закупи американски изстребители F-16, които ще изместят руските бойни самолети. В последваща публикация „Ню Йорк Таймс“ подлага на съмнения заявеното от Маринов, припомняйки, че именно правителството на Бойко Борисов акцентира върху проекти, удобни на Русия – АЕЦ „Белене“ и Турски поток.
Български медии на свой ред изразяват съмнение, че вътрешният министър Маринов е намесил руското военно разузнаване с цел да отклони вниманието и да представи България като жертва на руските тайни служби и как той и подчинените му структури се борят срещу руските хакери.
Адмирал Джеймс Дж. Ставридис, бивш командващ на НАТО, казва по този повод: „България декларира активно участие в НАТО, но в същото време е с най-слабата киберзащита в алианса. В самата България киберпрестъпността процъвтява и нерядко това става със спонсорство от руска страна. Всяка „защитна стена“ не е по-сигурна от най-елементарната бариера на някакъв обект. Това дава възможност за проникване през България в инфраструктурата на НАТО по време на учения и развръщане на бойна техника и личен състав, което предизвиква голямо безпокойство“.
Не е трудно да се предположи, че немалка част от тайните, свързани с НАТО, са отивали в Москва. Както и обратното, разбира се.
Това не са теории на конспирацията. Хакерската група Fancy Bear, свързана с руското военно разузнаване, е подозирана за масираната хакерска атака през 2015 г. срещу сайтовете на Централната избирателна комисия, Министерството на вътрешните работи и други институции в България по време на местните избори. Когато става известна хакерската атака (уведомяват ни партньорски служби), ГДБОП обявява, че въпреки ударените сайтове на ЦИК и МВР, това не е повлияло на резултатите на изборите.
Дали? Управляващата партия по онова време ГЕРБ печели в 23 областни града. Реформаторите имат кметове в три от големите градове. ДПС запазва Кърджали, но губи Исперих и Кубрат. БСП остава без нито едно кметско място в областните центрове.
Такъв бил вотът на народа. Само че никой не разследва как е повлияло хакването на ЦИК, МВР и други институции. IT-експерт, участвал във възстановяването на някои от ударените сайтове през 2015 г. припомня, че много бързо е била съобщена победата на кандидата на ГЕРБ за кмет на София Йорданка Фандъкова, въпреки трудностите по възстановяване работата на сайтовете. От България веднага успокояват Москва чрез руското посолство в София, че случаят е приключен и няма да се рови по руската следа. Съмненията остават.
През 2019 г. испанските власти арестуват Денис Сергеев, руски гражданин, заподозрян в съпричастност към покушения и опити за преврат в няколко страни. Став ясно, че това е ген. Денис Сергеев, който е ръководил и опита за убийство срещу българския бизнесмен Емилиян Гебрев, синът му и негов високопоставен служител. Установено е, че Сергеев заема висок пост в елитното подразделение на ГРУ под. 29155, което изпълнява строго секретни мисии. Вече е доказано, че през 2015 г. Сергеев, заедно с още един агент на ГРУ, пристига в София четири дни преди покушението срещу тримата българи. Дни след покушението Сергеев се изнася към Москва през Истанбул. С паспорта, с който Сергеев е пътувал до София, той е посещавал Великобритания и Испания.
По същото време, когато Сергеев е задържан в Испания, започват хакерски атаки срещу сайтове и сървъри на институции в Испания, Великобритания и България в опит да се променят данни за генерала от ГРУ, както и да бъдат заблудени разследващите за пътуванията му и истинската му самоличност. Испанците и британците успяват да разкрият, че атаките идват от хакери на ГРУ, които се намират в Русия и Венецуела. У нас обаче разследването на Сергеев буксува, а наши източници от службите са категорични, че Борисов като премиер и главният прокурор Цацаров, а след това Гешев са запонати с всички данни.
Това са само част от примерите за зависимостите на висши политици и управници в България към Кремъл. Ако прибавим към тях и зависимостите към други държави като САЩ, Великобритания, Германия, Франция и др. ще се създаде доста мрачна представа, как са предавани от години българските интереси. Плюс други политици и партии, от години предани на Кремъл - положението става още по-гадно.
В същото време Бойко Борисов и ГЕРБ не спират да тръбят какви пронатовци са и да обвиняват кого ли не за обслужване на руските интереси. За 12 години управление те наистина надминаха всички останали по слугинаж към Путин и камарилата му.
Екип на Фрог нюз
