Русия загуби влияние и съюзници след разпадането на Съветския съюз през 1989 г. Ядрената суперсила обаче все още има власт над някои свои съседи в Европа. Други държи в неутралитет. Руското нахлуване в съседна Украйна и хуманитарната криза, която провокира случващото се през последните две седмици, предизвика възмущението на Запада и вълна на подкрепа към Украйна. Появиха се и призиви за фундаментално преосмисляне на философията на геополитиката в Европа и как картата трябва да бъде преначертана.
Това обаче е по-трудно, отколкото изглежда. Избутването на Украйна - втората по големина държава в Европа, изцяло в западната част и то против волята на Москва, крие рискове. И лидерите на Европейския съюз ще се изправят срещу тях заедно по време на двудневна среща на върха във Версай в четвъртък. Тогава се очаква да бъде обсъден въпросът с присъединяването на Украйна към Европейския съюз.
Такова членство поиската от Киев и настояха Брюксел да покаже с действия на чия страна е. Проблемът се задълбочи допълнително, след като и Молдова и Грузия - две по-малик държави, опасяващи се от експанзивния обхват на Русия, също поискаха членство. Уплашени бяха исторически неутрални страни като Швеция и Финландия, които сега наблюдават нарастване на подкрепата за присъединяване към НАТО.
В рамките на дни конвенционалните познания за това кой къде принадлежи на геополитическата карта на континента бяха силно разклатени.
Много нации се опасяват, че разширяването на блока и промяната на традиционните сфери на влияние биха поставили континента на ръба на пълноценна война.
Дори ако подкрепата за Украйна е преобладаваща сред страните-членки на ЕС, предоставянето на членство е всичко друго, но не и автоматично. Лидерите на осем източни държави членки официално заявиха, че Украйна "заслужава да получи незабавна перспектива за присъединяване към ЕС“. Но други позиции варират от предпазливи до скептични. И това прави въпросът изключително чувствителен. Бързо може да има политически последици във Версай.
В миналото заявленията за членство и процесът за присъединяване понякога отнема години. Турция кандидатства за присъединяване през 1987 г. и дори не е близо до членство. Четири други са страни кандидатки в момента, но ЕС показа изключително нежелание да се разширява по-нататък на изток. Да се позволи на Украйна да надскочи останалите, би разпалило страстите в Западните Балкани, където няколко държави очакват зелена светлина.
18 месеца са нужни на Европейската комисия да прецени дали дадена държава изобщо може да бъде кандидат за членство. Има и редица условия, които трябва да бъдат изпълнени - да се усвоят всички разпоредби на ЕС, да се следват принципите на върховенство на правото, стандартите за търговия... Страниците с правила са около 80 хиляди. През последните години ЕС често посочва, че антикорупционните мерки на Украйна са беззъби.
И като капак, всеки кандидат се нуждае от единодушното одобрение на настоящите членове, което често позволява на една нация да решава съдбата на целия процес.
За сравнение, придвижването към членство в НАТО, особено за държави като Швеция и Финландия, би било по-лесно, тъй като двете вече имат много тясно сътрудничество с военния алианс.
Една формална стъпка обаче със сигурност ще предизвика гнева на Москва и ще се разглежда като геополитическа игра на влияние.
превод и редакция: Джесика Вълчева
