В стремежа си за международна подкрепа за Украйна президентът Владимир Зеленски улови добра нишка и той го знае.
„Това може да е последният път, когато ме виждате жив“, каза той пред европейските лидери в конферентен разговор, малко след като страната му беше нападната. Той повтори думите няколко дни по-късно, докато молеше членовете на Камарата и Сената за повече помощ от САЩ.
Предупреждението на Зеленски за предстоящата му кончина е силно по две причини. Едната е, че е очевидно достоверна. Изведнъж Зеленски стана вероятно най-уважаваната личност в свободния свят. Това увеличи разходите, които руският президент Владимир Путин ще плати, ако украинският президент бъде убит по време на инвазията в Украйна. Но никой, най-малко Зеленски, не може да има голяма увереност, че Путин се интересува от тази висока цена.
Това води до другата причина, поради която напомнянията на Зеленски, че може да бъде дни или часове далеч от собствената си смърт, са толкова интригуващи. Посланието му е прикрита подигравка за всички, които го аплодират от разстояние: Колко сте готови да пожертвате за вашите вярвания?
Фактът, че Зеленски, към когото се присъединиха огромен брой негови сънародници украинци, е готов да пожертва всичко, го прави изясняващ агент във великото състезание на епохата, между свободни общества и деспотични общества. За последното поколение либералната демокрация и индивидуалната свобода бяха победени от тирания на множество арени. Причините са различни, но обединени от една обща истина: повечето хора в повечето случаи не желаят да следват украинския пример.
Няма значение да рискуват смърт или затвор. Като цяло хората не са готови да жертват перспективите за кариера или ежедневния материален комфорт, като се изправят срещу автократите.
Зеленски се присъедини към такива емблематични фигури като китайския студент, който застана пред танк на площад Тянанмън през 1989 г., или пътниците на полет 93 на 11 септември, или пожарникарите същия ден, които препускаха нагоре по стълбите на горящия Световен търговски център. Всички те карат много хора да се питат: Какво бих направил при тези обстоятелства? Ако имахте деца в училищна възраст, както прави Зеленски, бихте ли останали да се борите за страната си или щяхте да станете част от масивните бежанци? Повечето хора, за щастие, никога не успяват да научат как биха реагирали в екзистенциална криза. Но има много доказателства за това, което хората са склонни да правят в по-малко драматичните обстоятелства на ежедневието – те търсят компромис, стремят се да избегнат съдбовен избор, опитват се да се мъчат… до утре.
Няма нужда да се биеш излишно. Въпреки че правилно възхваляваме физическата и моралната смелост на Зеленски, си струва да си припомним, че готовността да замени живота си за кауза по дефиниция не е възхитителна. Много от големите престъпления в историята, включително атаките от 11 септември, са извършени от хора, които са имали точно такава готовност да предадат всичко на по-висша цел.
Този вид преданост винаги идва по-лесно за абсолютисткия ум – хора, обхванати от авторитарни системи от вярвания – отколкото за хора, ориентирани към плуралистичните, материалистични, релативистични култури, които характеризират повечето либерални демокрации. Казано направо, автократите често вярват, че хората, вдъхновени от либералните ценности, са твърде меки, за да издържат на постоянното, безмилостно прилагане на сила. Миналото предлага много примери защо автократите вярваха в това. Площад Тиананмън сигнализираше за надежда, че свободата в Китай е във възход; трите десетилетия, които последваха, показаха, че там е предимно в отстъпление. Радостният оптимизъм на протестите от Арабската пролет през 2011 г. отдавна е изчезнал. По границите на Европа лидерите в Унгария, Турция и много други места имат много повече общо с Владимир Путин, отколкото с Владимир Зеленски.
Това прави историята на Зеленски толкова забележителна. Допреди месец самият той беше човек, който се опитваше да се забърква до утре. Той призова президента Джо Байдън да смекчи реториката си за предстоящата война, вместо това се надяваше да играе хладнокръвно и да избегне кулминационната конфронтация. До момента на тази конфронтация той вероятно не си е представял себе си като Чърчил за ерата на социалните медии: „Имам нужда от боеприпаси, а не от превоз“.
Зеленски надхвърли молбите към западните си съседи за помощ, за да им изнесе лекции. В отговор на отказа на НАТО да наложи зона, забранена за полети над Украйна, той заяви: „Всички хора, които умират от този ден нататък, също ще умрат заради вас, поради вашата слабост, поради липсата ви на единство.
В исторически план либералните демокрации са действали по този начин – разделени, самозащитаващи се, нерешителни – докато гърбовете им не бяха притиснати до стената. Едва тогава демокрациите, водени от Съединените щати, събират силата, която в крайна сметка победи тоталитарните предизвикателства от нацистка Германия и Съветския съюз през 20-ти век. Може да е погрешна преценка на Путин, че той изтласка събитията толкова далеч, че линиите отново се очертават толкова рязко.
Дори и най-интервенционистките гласове не призовават Съединените щати или страните от НАТО директно да се включат във войната, за да спасят Украйна. Но в това, което сега обещава да бъде дълъг и скъп конфликт по множество начини, става невъзможно да бъде избегнат теста на Зеленски: Какво сте готови да пожертвате в името на вашите идеали?
Превод и редакция: Веселка Иванова
