Вероломното нахлуване на руската армия в Украйна на 24 февруари ще се помни дълго. Заради с нищо непровокираното нападение над съседна държава, с която страната агресор поддържаше вековни исторически и човешки контакти. Заради бомбардираните градове на една суверенна европейска държава. Заради жертвите в пепелищата.
Заради ужаса на милиони украинци в бомбоубежищата и топенето на сняг, използван като питейна вода в обсадения Мариупол. Заради безкрайните колони от хора, принудени да бягат нанякъде, без да знаят къде, само за да се избавят от ада на войната, организиран им от Владимир Путин.
Залогът на тази война е по-дълбок. От нейния изход до голяма степен ще зависи бъдещето на човечеството. Дали там ще властва бруталната сила, представяща ни се днес като "русский мир", или ще оцелее някаква международна система от правила, валидни за всички държави. Пред очите ни си отива "оптимистичната антропология" на XXI в. с всички илюзии за дълготраен мир. Прави впечатление, че и от ответната страна - от Московския патриарх Кирил в неделната му проповед в деня на Прошка - тази битка се представя вече, ни повече, ни по-малко, като "борба, която има не физическо, а метафизическо значение", а противниците на войната биват определяни като "хора, избрали пътя на най-малкото съпротивление". Което принуди един от православните йерарси на Запад - Дубненския митрополит Йоан, архиепископ на рускоезичните православни църкви в Западна Европа - в отворено писмо да заяви, че не може да се подпише под подобен прочит на Евангелието и че нищо не оправдава "добрите пастири", които престават да бъдат "миротворци".
Изглежда, че вече заживяхме в кривото огледало на посторуеловия свят, в който войната се представя като мир, насилието като спасение, а убийството като метафизическа необходимост.
Излиза, че танковете на Путин, белязани със знака Z, които пъплят по украинските пътища, са преносители на метафизическа или историческа необходимост. Без значение каква ще е човешката цена и за двете страни - защото "смъртните известия" вече летят и из цяла Русия.
Световни анализатори и военни експерти от две седмици се опитват да разгадаят символиката на "войската Z". Да проумеят що за послание отправя светът на Путин към Запада с използването на последната буква от латинската азбука чрез военната си машина. Дали това Z всъщност не е предупреждение за края на Zапада? Или "руският свят" минава към културните кодове на холивудския екшън за "Z-та световна война" (World War Z, 2013 г.), иначе препращащ към пандемията и зомбирането на света чрез вируса? Или посланието е към поколението Z, това на "милениалите" - пацифистко и аполитично поколение, на което ще се наложи да заживее в света на войната? Идея, коренно различна от тази, която писателят Виктор Пелевин бе разгърнал през 2000 г. в постмодерния си роман за "Поколението П", което не трябваше да е "Поколението Путин", а "Поколението на Промяната". Ала днес "промяната" е друга.
Деян Кюранов вече писа в "Портал Култура" за маниакалното военизиране на децата в Путинова Русия, далеч надхвърлящо всички познати ни съветски образци. Днес тоталитарната "мундщровка" на най-младите прераства в някакъв особен пиар, във вманичававане по военната идея "Z".
Държавният канал RT рекламира на английски тениски със знака Z и най-различни стоки, брандирани в подкрепа на руските войски. Властите в руските региони организират всекидневно "флашмобове" в буквата Z. На мястото на западните реклами по билбордовете (на напусналите Русия световни компании) сега се мъдрят призиви в подкрепа на войната. И навсякъде и отново - Z, Z, Z... За да се стигне до наистина възмутителния клип от град Казан, разпространяван по руските телевизионни канали, в който децата от хоспис за хора в неравностойно положение също са заснети в "буквата на войната".
Администрацията в Русия с всички сили се надпреварва да угоди на Путин. Най-затруднени са онези, които не могат да вплетат този военен символ в името на населеното си място и затова прибягват до невероятни решения. Така ръководителят на Кемеровска област Сергей Цивильов обяви, че е решил да преименува областта "патриотично" и оттук насетне тя щяла да се нарича КуZбас. А Забайкалският край е решил вече да се изписва като Zабайкал, град Зареченск като Zареченск и т.н.
Междувременно вратите на ярки противници на войната из цяла Русия (като членовете на организацията "Мемориал") съобщават, че "анонимни" бележат нощем вратите им със знака Z - явно като символ на разплатата.
Накрая и Министерството на отбраната на Русия излезе с някакво доста сложно и противоречиво обяснение на цялата тази "военна кабала". Според него знакът Z само "формално" се уподобявал на латинска буква, а всъщност представлявал сливането на два триъгълника (!), съдържащи в себе си две V (знака на победата). Смисълът на посланието бил: "За победата", "Ще победим" или "Задачата ще бъде изпълнена".
Шегаджии в руските социални мрежи призоваха за "патриотично" изписване и на имената на руските лидери във войната - съответно Zутин или Zавров. А посланикът на Украйна в ООН Сегрей Кислица заяви, че според него знакът Z казва нещо съвсем просто и ясно за нашествениците - "Звери" (Зверове).
И тук отново трябва да се върнем към залога на тази война. Путинският режим очевидно държи да върне света към времето на Втората световна война, проигравайки "на терен" някои от нейните компоненти. От разговорите между френския президент Макрон и Владимир Путин става ясно, че "човекът от Кремъл" често повтарял термина "финландизация" - като основна "въображаема цел" в тази война.
Интересното е, че този термин влиза в световната политика с доста отрицателна конотация. За негов автор се смята австрийският външен министър Карл Грубер, който през 1953 г. категорично се противопоставя на такова бъдеще за своята страна - на "особена васална зависимост между силен въоръжен съсед и малка съседна държава". А след 1948 г. точно такава е ситуацията на Финландия, която през десетилетията трудно смекчава взаимоотношенията си със съседната "груба сила".
Аналогиите, както знаем от Аристотел, не са историческо доказателство, но пък ни позволяват да се ориентираме в настоящето.
И тъй, всичко това ни връща към зимната война от 1939-1940 г., която СССР повежда срещу съседна Финландия. През септември 1939 г. Втората световна война е избухнала и скоро Полша бива поделена между Хитлер и Сталин. Според тайните клаузи на пакта Рибентроп-Молотов (от 23 август 1939 г.) Финландия е в сферата на интереси на съветската зона. Затова от октомври 1940 г. съветската преса и дипломация започва канонадата си срещу малката северна страна.
Сталин иска да си прибере "своето". Но как? Като постави въпроса за "сигурността на границите". Оказва се, че огромният СССР бил под истинска заплаха и източникът на тази заплаха е не друг, а малка Финландия.
Съхранил се е един разговор на Сталин с членовете на тогавашния съветски Комитет по отбраната, записан в спомените на маршал Мерецков, който ръководел тогава Ленинградския военен окръг. Той разказва как през октомври 1939 г. Йосиф Висарионович се разхождал напред-назад, палел лулата си и разсъждавал на глас. В света имало две коалиции от сили - немската и англо-френската. В даден момент някоя от тях можела да използва Финландия, която, под тяхно ръководство, да нападне Съветския съюз. Ето защо трябвало спешно да се обмислят мерките срещу този противник. Както и контраударът на Москва. Дали някои от присъстващите съветски маршали са вярвали, че малка Финландия би могла да нападне огромния Съветски съюз, чиято армия едва ли не надхвърля финландското население?
Никой обаче не изразява никакво несъгласие. Както в наши дни, когато Путин принуждаваше членовете на своя Съвет за сигурност публично и пред телевизионните камери да одобрят инвазията срещу Украйна. Включително и ръководителят на външното разузнаване Сергей Наришкин, който с треперещ глас бе принуден да повтаря, "каквото трябва".
Така е било и при Сталин. Общ страх е сковавал всички. Съдбата на Финландия е била решена. Пропагандната машина е запусната на бързи обороти и се търси повод. А това е важно. Защото СССР, подобно на днешна Русия, никога не е агресор. Това е страна миротворец. Съответно и всяка война на Москва е "пренасяне на мира", осъществено с други средства.
Скоро съветската телеграфна агенция съобщава на цял свят, че финландците - в подготовката си за война! - са нападнали руска част на границата и че са убити няколко червеноармейци. Срам и позор! Но Червената армия винаги е подготвена за агресията и така танковете (тогава с петолъчки) на 30 ноември 1939 г. нахлуват в северната държава.
Оказва се, че задачата не е толкова проста, колкото са си я представяли в Кремъл. Съществува само една железопътна линия от Ленинград до Мурманск, която не може да прехвърли бързо достатъчно жива сила. А финландците имат "линията Манерхейм", достатъчно надеждни укрития. Техните войници са екипирани за зимна война, карат ски и са твърдо решени да отстояват земята си.
Междувременно Москва лансира своя "план Б". Сталин представя на своите маршали известния коминтерновски деятел и финландски комунист Ото Куусинен. Той, оказва се, е глава на "новото финландско правителство", който излиза с "подготвено предложение" към финландския народ. В него са казва, че съветската армия идва да освободи финландския народ от буржоазната реакция и нейната военна клика. Думите "фашизъм" и "нацизъм" тогава се използват внимателно, тъй като Съветският съюз е съюзник с нацистите от една година.
Куусинен има програма за "национално обединение" - за първи път финландците ще се обединят с карелците, които живеят от другата страна на границата. Така Финландия ще стане част от СССР. И обединението няма да се случи в рамките на една малка страна, а във великата и необятна страна, която заема една шеста от света. Ще има Финландска демократична социалистическа република. Оказва се, че има дори подготвена столица на обединената държава, но на съветска територия - в Зеленогорск. Затова "съветско-финландското правителство" се обръща към финландските войници да не се сражават заради престъпниците, които ги управляват, да си идат по домовете или да се предадат в плен, където ще бъда съхранен животът им.
Обявява се, че с "новата обединена Финландия" веднага ще бъде сключен договор за ненападение от страна на Москва. Че ще ѝ бъде оказана "всестранна подкрепа" - икономическа, политическа и социална.
"Военната операция" обаче не върви по план. Тогава Сталин отново свиква маршалите и пита: за колко време новата финска армия от Карелия (подкрепена от СССР) ще завоюва стара Финландия? Маршалът на въоръжените сили Ворошилов отговаря, че всичко ще свърши за 12 дни. Сталин е зарадван, разбира се. Дори щедро отпуска за операцията цели "две седмици". Но нито ден повече. А руско-финландската война продължава година и половина.
Загубите на Москва са огромни. По-тях още се спори и истината се премълчава. Около 120 000 руски войници оставят костите си в тази северна земя. Един финландски журналист навремето ги описва тъкмо така - как тези млади войничета с изцъклени очи съзерцават завинаги студеното финландско небе.
Тогава именно се раждат и "коктейлите Молотов". За финландците тази война е всенародна и патриотична. В отговор на упоритата им съпротива съветската авиация осъществява жестоки бомбардировки над финландски градове. СССР е изключен като агресор от Обществото на народите (предшественик на ООН) на 14 декември 1939 г. Световната преса пише, че руснаците извършват военни престъпления над цивилни граждани. В отговор ръководителят на съветската дипломация Вячеслав Молотов цинично заявява пред чуждестранни журналисти, че Москва не хвърля бомби над Финландия, а "кошници с хляб" за гладуващите местни жители.
Войните на Москва още тогава са хуманитарни операции. В отговор финландските граждани посрещат руските танкове с бутилки запалителна смес, с които искат да почерпят Молотов. Коктейли към храната, спусната от небето.
В хода на войната малката финландска армия започва да се топи, не достигат муниции. Проваля се и планът за "западна" (френско-британска) военна помощ - Швеция и Норвегия отказват да пропуснат такъв военен контингент през териториите си.
СССР изпраща още и още войски. Междувременно правителството на Ото Куусинен се стопява и изчезва в небитието, също толкова ненадейно, както се е и появило. От разсекретените днес съветски документи се оказва, че неговата амбиция е била дори още по-голяма - да се създаде Скандинавска социалистическа република, в която да влизат и Норвегия, Швеция и Дания. Но упоритата съпротива на финландците проваля тези планове.
Тогава Сталин решава да спре войната и да сключи мир - разбира се, с цената на териториални отстъпки от финландска страна. Той заявява пред маршалите си, че глупостта на Хитлер била в това, че не знае да спира. А той, Сталин, знаел кога е редно да се преустановят бойните действия.
Явно вождът на прогресивното човечество е прозрял за една година, че няма смисъл да водиш война във враждебна страна, където хората те ненавиждат и ще се борят до последно.
Но за това му е била потребна повече от година.
А след Втората световна война принципът на "финландизацията" е продължен. От едно есе на писателката Софи Оксанен, публикувано наскоро в "Цайт", си дадох сметка какво е означавало това за самите финландци. А именно - "желязна хватка на Москва", въпреки западния икономически модел. Всеки, който е искал да успее във Финландия, задължително е трябвало да избягва теми, смятани за "антисъветски", и да не дразни Москва. Децата са учели по учебници, в които е имало славословия за "Големия брат", свободата на медиите по този въпрос е била силно орязана. "Финландия, пише тя, е така устроена, че винаги ще отстъпи, ако Русия изръмжи". Ето защо ако Украйна се "финландизира", този модел ще проработи там с пълна сила, като първата жертва ще е плурализмът на украинските медии.
Нещо, което донякъде обяснява и една от хипотезите Z. Че ставало дума всъщност за въпроса "Зачем?" (Защо?), изписан обаче с начална латинска буква. Именно като "Zачем", знак за един "по-особен неутралитет". За имперски мечтания по "финландизацията" на Европа.
Тони Николов, портал "Култура"
