Не трябваше да сме в НАТО и ЕС. Не защото тези организации не са това, което са, а защото ние не сме подходящи. Получи се така: от всички страни в Източна и Юго-източна Европа единствено България, след падането на Берлинската стена, избра постсъветския, мафиотско-олигархичен модел на развитие. И се превърнахме в пета колона на Кремъл в Европа.
Някак прикрихме това и заблудихме Запада. Заблудихме дори себе си, че сме част от Европа от столетия. Всъщност сме ориент с елементи на византийско-османска култура, като и двата елемента продължават да воюват помежду си в нас и до днес. Имаме светли проблясъци в областта на изкуството, имаме дори някои национални добродетели. Но нямаме критерии за възход и дъно, за предателство и лична изгода. Когато другите умират, ние заявяваме, че трябва да мислим само за себе си и приемаме това за мъдрост.
Сюжетът „Олио“. Стотици хора на унизителни опашки: нерви, крясъци, хаос. Човек умря там, в битката за бутилка мазнина, във войната за оцеляване!
Друг сюжет - гарата в Русе: десетки бежанци от Украйна, идващи у нас през Румъния и нито един чиновник, нито един човек от Червения кръст да ги посрещне. Само шепа доброволци, опитващи се да помогнат с каквото могат. По същото време вице-премиерът Калина Константинова ни уверяваше на специален брифинг колко загрижена е държавата за избягалите от ужасите на войната. Допълваше я бодро шефът на новосформирания кризисен щаб Валери Рачев...
Същият ден някакъв надут пуяк се кипри - избран за лидер на СДС. На СДС? Ами че то умря отдавна, още ли разкарват трупа му по изборни конференции?...
И това не стига - преизбират Борисов за главатар на ГЕРБ. Същият с кюлчетата и пачките в чекмеджето, дето ръководише 12-годишният невиждан грабеж на държавата.
Колко струват всичките изречени помпозни думи по време на тези нелепи партийни събития пред онзи мъж, починал в хаоса за олио и разплаканите гладни и недоспали украински несретници на русенската гара?!
Нашата политическа сергия разполага само с муцуни от палеозоя, с мутри и усмихнати маски.
И ни говорят тези същите за спекула, за натрупан резерв, за поддали се хора на слухове, пробутват ни призиви за здрав разум. Те, изпечените лицемери!
Животът ни мина в подобни епизоди, превърнали най-ценното, дадено свише на човека във възел от нерви, изпитания, терзания, мъка и съмнения… Къде сме, защо сме, прокълнати ли сме или щастливи в душевната си малодостатъчност?
Реалността я знаем. ГЕРБ се готвят за зазвръщане във властта. Управляващите в момента не знаят точно за какво да използват властта и как. В смисъл в служба на обществото, защото за свои цели и корупция беше досега. Путинофили са напълзяли медии и форуми, откъдето бълват злъч срещу всеки, който не обича СССР. Бълват и обяснения в любов - към постсъветския мафиотско-олигархичен модел, под лозунги за патриотизъм и загриженост за нацията. Колкото гръмко, толкова и фалшиво.
За трийсетина години допуснахме да сме най-бедната държава в Европа, с най-ниски заплати и пенсии. Най-умиращо население. Най-висока заболеваемост и най-лоша здравна система. Най-неграмотни. Най-пиещи, пушещи и ползващи дрога сред тийнейджърите. Най-скапани пътища, пълна разруха на икономиката, разпад на селското стопанство, унищожение на селото. В резултат – 2,5 млн българи потърсили спасение в чужбина - най-много емигранти на глава от населението в света.
Членове сме на НАТО и ЕС, но лъскаме ботуша на Путин. Пъчим се с героични митове от историята, но днес веем чуждо знаме на Шипка.
Сърбия, Румъния, Хърватска, Словения, Черна гора, Босна и Херцеговина, Албания, Северна Македония – всички те си стъпиха на краката и поеха напред в икономическо и социално отношение. За Гърция и Турция да не говорим. За бившите ни събратя от СИВ и Варшавския договор - също.
Останахме последни. На дъното. И се бием за олио. И не посрещаме бежанците, щото сме заети с нещо друго. Преди това висяхме на бензиностанциите за гориво. Утре ще хукнем за брашно, ориз или боб. Но как да е друго, като пенсионери живеят с 300-400 лева? По-млади с мизерни заплати опитват да гледат семейство. С корупция, която умъртвява ден след ден останалите живи български клетки и променя генетичния код в националната ДНК!
Това си има име: постсъветски, мафиотско-олигархичен модел. Този модел има три стълба, на които съществува: диктатор, ултра богата прослойка и крепостни. Дори през османското владичество не сме изпитали тази антихуманна субстанция. Български политици и управленци обаче налагаха този модел, рожба на КГБ и ДС, безпощадно и нагло години наред. За да сме това, което сме в момента.
А ние мълчахме.
И сега се бием за олио!
Сълзи няма да ни останат, да се оплачем сами…
Ще ни простят ли поколенията? Не, няма. И с основание.
Огнян Стефанов
