Повече от три седмици продължават учителските протести. Справедливи или не - въпрос на гледна точка. По принцип борбата за по-високи доходи винаги е била разбираема, защото е свързана не само с битови подобрения, а и за оцеляване.
В този смисъл действията на преподавателите са много повече социални и професионални, отколкото политически. Да ме прощава опозицията, но е очевиден опитът й да се възползва от сътресенията в образованието, за да подобри резултатите си на местния вот. Появиха се нафталинени сини лидери от сорта на Александър Йорданов, който след блаженото си посланичество в Полша и Македония, без дори да отговаря на изискванията на Закона за дипломатическата служба, се е превъзбудил за нови подвизи. Иска сваляне на правителството, нови избори и т.н., възползвайки се от критичната ситуация, в която се намират голяма част от стачкуващите. Това е най-малкото неморално. Гласовете за оставки не защитават принципните права на протестиращите и реформата в образованието, а се опитват да използват емоцията, която логично съпътства протестите, като батерии "Дюрасел" за изхабените си платформи. На всички тези политици им се привиждат бунтове и най-вече власт. Използването на учителското съсловие за подобни цели е повече от цинично.
И ето точно тук се проявява вторият фактор от хитрия капан - синдикатите. Ще цитирам мнение от един блог: „Българските синдикати - този тумор в организма на съвременното общество, тази киста на задника на държавата, която се родее с мафията и на практика се държи като нея. Синдикатите нямат полезна роля за друг, освен за собственото си ръководство. Профсъюзните лидери в България карат автомобили за по над сто хиляди евро, а в същото време призовават за увеличаване на доходите на членовете си. Подобно лицемерие е присъщо на тези паразитни организации, смучещи пари от собствените си членове с претенцията, че защитават правата им. С действията си синдикатите обогатяват определена ограничена група хора, като в същото време разстройват нормалното функциониране на пазара на труда и на цялата икономика, допринасят за ограничаването на икономическия ръст, а оттам в дългосрочен план пречат на увеличаването на доходите на членската си маса. Ако за момент се върнем на учителската стачка и си спомним изказването на синдикален лидер, който отбеляза, че тези учители, които не стачкуват, няма да получат исканото увеличение в приходите, ще илюстрираме много добре мафиотския подход на синдикатите. "Който не е с нас, е против нас" - доста прилича на мото на престъпна организация и разкрива истинското уродливо лице на синдикализма. Още повече, че под благовидното прикритие на искания за увеличаване на учителските заплати се издигат и политически искания - доста ояденият и крайно неприятен индивид Желязко Христов, председател на картела КНСБ, заяви: „Учителите сега искат оставката на министър Даниел Вълчев, а утре ще поискат тази на премиера." За думите и делата на освидетелствания шизофреник Константин Тренчев, приятел на гореспоменатото лице Христов и председател на другото пипало на октопода, „Подкрепа", изобщо не си струва да говорим - те са красноречиви и сами по себе си."
Не цитирам автора, защото не съм получил личното му съгласие.
Част от учителите са неопитни в политическите игри и интриги. За разлика от д-р Константин Тренчев, д-р Желязко Христов и Янка Такева. Тези трима герои, сложили си шапката на "борци за правото дело", са нищо повече от опитни играчи, които печелят от всеки протест. Днес от учителите, утре на гърба на миньори, шофьори, медици и т.н. Те представляват по-скоро картел, който се грижи за свой бизнес, а стачките са механизма за попълване на личните им сметки и тези на подвластните им профсъюзни структури.
Примерите са направо крещящи. Как така Янка Такева се оказва зам.-председател на Пенсионно-осигурително акционерно дружество „Сила"? Това става с решение на Софийски градски съд от 18.07.2003 г. Но това явно не е достатъчно, защото Такева не отказва членство в Съвета на директорите и в Социално-осигурителен фонд „Сила". Тя е съсобственик и в регистрираната във Варна фирма „Изгрев 03", която има предмет на дейност хотелиерство и ресторантьорство. Нейното име е и сред собствениците на ЗКМО „Кочериново". Също и в „Труд и капитал Холдинг" АД. Да откривате в тези действия и участия загриженост за българските учители?
Към това могат да се прибяват неистовите й опити да стане образователен министър от квотата на БСП, когато се сформираше коалиционното правителство. Говори се, че тогава тя давала 100-процентови гаранции, че ще държи под контрол българските учители чрез своите структури. Това бил най-големият й коз, но очевидно са се искали и качества като почтеност, морал и др.
Преди няколко месеца Янка Такева направи пореден опит за вклиняване в политиката, като кандидат за евродепутат. И тази мечта не се сбъдна и сега тя отново е на гребена на вълната. Дали няма да иска нов пост на гърба на учителското недоволство или "да"...
Милионерът д-р Желязко Христов също доста странно изглежда в някои моменти от стачката. Той плаче за мизерните заплати на предодавателите, но упорито крие своите доходи и имотно състояние, което може да се мери единствено с това на някои от българските олигарси. За скандалния му дворец в родното село Рогош, Пловдивско, са казани и показани много неща. Преди време той бе дори затворил улицата, за да не го притесняват съселяните му, когато почива или има скъпи гости. В Пловдив мнозина помнят и скандалите около опитите му да реституира част от централни гробища, които искаше да застрои, а гробовете на стотици пловдивчани да бъдат преместени или заравнени. Името му е и сред шефовете на „Синди прес" ООД, „Българска аграрно-хранителна индустрия - 1991", „Асет - П", дружество за строителство и обзавеждане на имоти, покупко-продажби на имоти и пр. Както се вижда - все синдикални дейности.
Журналистът Станимир Въгленов правилно бе нарекъл КНСБ картел, а не синдикат.
Тези хора ли защитават правата на българските учители? Не е ли време съсловието да се отърси от своите „водачи" и да потърси в пряк диалог правата си?
Правителството също трябва да извърви своя път, като изостави назидателния тон и постоянните упреци, че някой го рекетира. Рекетьорите са известни и това не са преподавателите и възпитателите, а някои техни синдикални ръководители. Време е тези неща да се осъзнаят, за да имат преговорите реални шансове. Ескалацията помага на хора като Такева и Христов да искат повече за себе си и да легитимират своите претенции да влияят на обществения процес у нас. Те се хранят със стачки, както вампирите с кръв. Нека и опозиционните лидери поукротят страстите, за да се даде шанс на протестиращи и власт да се разберат. Ако това не стане - обществото само ще покаже как да се продължи напред: чрез нови стачки или предсрочни избори. Но днес тези крясъци не са на дневен ред. Да сънуваш власт не означава цената да се плаща от хората в образованието. Подло е да бъдат използвани от шепа ояли се синдикалисти и още толкова политици.
Избрано от форума:
„Тоя Желязко Христов и всичките му притурки, намотки и навивки са една страхотна незаконна пирамидална структура, финансирана незаконно, съществуваща незаконно и действаща извън закона. Докога ще търпим незаконни хора да пречат на развитието на държавата!?"
„Ето това са българските „профсъюзи". Едно време основното им занимание беше да вадят зъбите на работниците, за да слушкат партията любима, сега се бутат в политиката като Тренчев - „касетката", Христов - „меха" и Янка - „партизанката". Къде си, Маргарет Тачър...."
Валери Колачев
