След три седмици война в Украйна с видими затруднения за руските сили, може ясно да се каже, че Москва ще се наложи да скъса с очакванията си за бърза и лесна победа в конфликта. Колкото повече продължава това положение, толкова по-вероятно е политическото ръководство на страната да прибегне до драстични мерки, които включват и оръжия за масово поразяване, пише в свой материал ”Дъ Конверсейшън”.
Според онлайн изданието най-вероятна е употребата на химическо оръжие, защото Русия в миналото притежаваше най-големия в света арсенал от подобни средства, включително зарин, фосген, VX и иприт.
Макар Русия да твърди, че към 2017 г. е унищожила арсенала си, използването на нервнопаралитичния агент „Новичок“ при опити за убийства през 2018 г. и 2020 г. (случаите със Скрипал и Навални – б.р.) показва, че тя продължава да притежава химически оръжия, макар количествата от тях да са неясни, пише медията, цитирана от bTV.
Американски и други западни официални представители вече публично обявиха, че има данни за това, че Москва обмисля или даже планира операция „под фалшив флаг“ с участието на химическо оръжие, за да оправдае действията си – например чрез атака срещу свои сили, за която да обвини Киев или просто да обяви, че е намерила „украински“ бойни отровни вещество в завзетите територии в сценарий подобен на този, с който САЩ оправдаха втората война в Залива срещу Ирак.
Много от химическите оръжия остават в околната среда за дълъг срок, а даже минимален контакт с тях може да бъде смъртоносен. Обеззаразяването на засегнатите райони ще е дълъг и опасен процес. Към момента не са се появявали кадри със специализирано военно оборудване за работа при заплаха от бойни отровни вещества. Според автора на статията Джеймс Дуайър това показва, че химически оръжия няма да се използват скоро.
В наши дни по-често свързваме термина „оръжия за масово поразяване“ с ядрените заряди. Русия има най-големите запаси от тях с 4477 броя, от които 1912 са т.нар тактически атомни оръжия.
Името на последните идва от това, че са предназначени за употреба на бойното поле – за разлика от стратегическия ядрен арсенал, който трябва да унищожава стратегически цели като например градове. На практика, това което отличава тактическите ядрени оръжия, е на какви системи се използват. Обикновено те са с по-малък радиус на стрелба – артилерия, балистични ракети с малък обсег, изтребител-бомбардировачи.
Обикновено са по-слаби от стратегическите ядрени оръжия, но не е задължително – а и много от съвременните модели са значително по-мощни от атомните бомби, пуснати от САЩ над Япония в края на Втората световна война. Като цяло, целта при употребата им е да пробият концентрираната отбрана на врага и/или да унищожат цели като летища или струпвания на войници и бойна техника.
Изключително слабо вероятно, но не невъзможно е“Путин да прибегне до тактически ядрен удар, ако се почувства изправен до стената, пише изданието. Това, което е напълно неясно, е как Западът би реагирал отвъд политическото осъждане на подобна атака – може страхът от пълномащабен ядрен конфликт да го накара да обърне гръб на Украйна, но може и да има обратен ефект.
Тактическите ядрени оръжия сами по себе си са достатъчно страшни, но опасенията на Запад са, че Русия може да вдигне залога още повече и да се окажем на ръба на стратегически атомни удари. „Конверсейшън“ отбелязва, че Москва е много вероятно да загуби в конвенционален конфликт със страните от НАТО и затова може да прибегне до мерките за деескалация, посочени ядрената ѝ доктрина.
Думата „деескалация“ в случая е подвеждаща, защото идеята е, че в неблагоприятна за нея ситуация Русия ще се стреми към бърза ескалация, която да охлади амбициите на НАТО, т.е. Алиансът може да е готов на война с нормални средства, но не и на такава с използване на ядрени оръжия.
Изданието посочва вероятен сценарий. Русия може да отправи финално предупреждение – например с ядрен опит в океана, а след това да се прицели в стратегически цели на НАТО, унищожаването на които ще е съпроводено с възможно най-малки цивилни и военни загуби, като например важни летища, пристанища, пътни и жп възли, складове с оръжие и гориво. Важен момент е жертвите да не бъдат толкова големи, че западните общества да се обединят зад военните и политически ръководства за контраудар).
Според САЩ този вид деескалация е водещ принцип в руската ядрена доктрина. Не изглежда случайно и че след острата западна реакция срещу нахлуването в Украйна Владимир Путин разпореди на стратегическите войски да преминат в по-висок режим на готовност.
Официално Москва твърди, че ще използва ядрени оръжия само за защита на страната, а не за изпреварващ удар. „Конверсейшън“ отбелязва, че реториката на руското военно министерство, а и на близки до властта кръгове през годините значително се различава от тези заявки.
В изпитание може да се превърне всяка ескалация на сегашното положение в Украйна. Например, обявяването на Украйна за зона, свободна от полети, би означавало изтребители на НАТО да атакуват руски бойни самолети, което вероятно ще доведе до ответна реакция и в крайна сметка конфликтът може лесно да излезе извън контрол.
Намесата на НАТО от какъвто и да е вид може да докара света по-близо до ядрена война, отколкото е бил когато и да било след края на Студената война. Потенциалното унищожение не може да бъде пренебрегнато, завършва статията.
