Какво се случва в Украйна от военна гледна точка е въпрос, на който мнозина се опитват да дадат отговор, но компетентните анализи се броят на пръсти. Необременените от политика са още по-редки. А е важно да знаем, защо страховитата руска армия среща все по-големи трудности и на какво се дължи това. Вече дори фанатизираните привърженици на руския президент Владимир Путин усещат, че нещо не е съвсем наред с „най-мощната военна сила в света“.
Да видим. През 2017 г. началникът на Генералния щаб на Руската армия ген. Валери Герасимов (танкист по военна специалност) става вдъхновител на реформата във въоръжените сили, която да създаде модерна армия. Герасимов пласира новите идеи още през 2013 г., но през 2017 г. започва реализацията. В НАТО тези намерения бяха наречени „доктрината на Герасимов“. Оказа се, че определението е пресилено. Самият Герасимов в своя статия пише: „Трябва да сме наясно, че победата се постига не само с материалните, но и с духовните качества и воля на хората, с тяхното единство и желание да се противопоставят с всички сили на агресия“. Казва го за руските въоръжени сили, но го приложиха украинците, по ирония на съдбата. Това ген. Герасимов не е отчел…
И ето ви причина да се питаме доколко са били ефективни армейските реформи в Русия? Както и какви изводи биха могли да се направят от досегашните действия на руските военни в Украйна?
На пръв поглед ръководството на Русия – политическо и военно – да започнат преструктуриране на армейските поделения в периода 2008 - 2012 г. е било правилно. Намален е численият състав на поделенията, като в същото време е извършвано превъоръжаване – поне в част от тях. Това става реално след анализите на войната в Грузия. След това е предприета още по-дълбока трансформация: подмяна на старо оборудване, въвеждане на нова техника и системи. Руската армия се свива като личен състав, но е модернизирана в немалка степен. Поне такива са твърденията на военните.
Тази промяна обаче изисква много военни учения и преподготовка на личния състав, за да е в крак с новите високи критерии за професионализъм. И тук нещо се е объркало. В много от етапите на подготовка на войските е надделявало мнението, вкоренено още от Втората световна война, че руските офицери и войници са готови за саможертва в името на родината и по заповед на висшето ръководство на страната. Просто са готови да умират: „За Родину! За Сталина!“ А днес „За Путина!“ Само че времената са други, Русия е с отворена икономика, руските граждани пътуват по целия свят и живеят като много други. Никой вече не иска да е в окопите, да стреля и да стрелят в него.
Недостатъците от военните операции в Афганистан, а след това и в Чечня, са почнали да се показват и при действията в Сирия. Ново оборудване, нови идеи за бъдеща война, повече професионализъм и по-малко патриотизъм, но липса на командирски и организационен опит. Една след друга лъсват слабостите във воденето на бой в градски условия.
На теория уроците от споменатите вече войни, би трябвало да бъдат приложени при нахлуването в Украйна. Освен това класическото преимущество в брой на войските е било налице. Комбинацията, докладвана в Кремъл, е трябвало да доведе до бърза победа. Генералите са изгладили парадните мундири, с накичени по тях ордени и медали.
Но нещо се е объркало. Какво?
Един от проблемите може да е, че руското политическо ръководство не е проумяло напълно предизвикателствата на реформите в армията след ерата на Студената война. Висшите военни началници, които са обучавани в „стария стил“, трудно превключват към използване на новите технологии. Те искат ново въоръжение и техника, но им липсва експертиза. Компенсират с „Така разпоредиха от Кремъл“, но това е блъф, който временно е прикривал слабостите.
Получи се парадокс: пропагандата, медиите и хибридната война изпревариха по действие и резултати класическото стълкновение с оръжия, техника и жива сила.
Очевидни са недостатъците при водене дори на сухопътния бой. Виждаме спрели по пътищата колони, трактори, които влачат машини на пехотата, изоставени танкове и пр. Куца и използването на комбинирани оръжия. Липсва или се вижда в много редки случаи на координация между отделните войскови части. Близкият бой, според очевидци и наблюдатели, е пълна катастрофа. Друга голяма слабост е командният състав на средно и над средно ниво. Издават се заповеди без сигурни разузнавателни данни и малки бойни формирования действат като в мъгла.
Възниква въпросът: Бил ли е наясно Путин със слабостите на руската армия или е заблуждаван, че е величава страшна сила?
Преди дни стана ясно, че той не е доволен, меко казано, от висши шефове в разузнаването и те бяха задържани. Аргументите са съмнения за фалшифицирани разузнавателни данни за Украйна. Така че е много възможно Путин да е бил „качван на кънките“ и за бърз победен триумф. Донякъде военните и секретните служби могат да бъдат разбрани, защото са наясно, че вкараните стотици милиарди в реформи и превъоръжаване трябва да дадат и желания ефект. На това място възникват съмненията за огромна корупция и желанието тя да бъде прикрита, но това не оправдава самият президент, който би трябвало да е наясно повече от всички с тези престъпни практики. Търпял ги е, за да не настрои част от генералитета и част от службите, които са били замесени в кражбите, срещу себе си
Затова днес виждаме, че твърденията за силата на руската армия е надценена. Реалността е, че в ръководството й има напрежение, а подразделенията са технологично изостанали. Бойният дух съвсем го няма. Трезви гласове в Русия са предупреждавали за това, но те са били навреме изолирани.
Стана ясно също, че Западът също не е бил достатъчно добре информиран какво се случва с руската военна машина. Това довежда до закъснели реакции и дори до грешни действия и подход към преговорите с Кремъл.
За огромно съжаление заблудите на Путин и на Запада днес се плащат от хиляди жертви: млади неопитни войници, мирни жители и милиони бежанци с разбит живот. Тепърва ще се правят изводи и анализи, но тази цена ще тежи десетилетия.
И понеже говорим за военната мощ на Русия – реална и пресилена – не може да подминем драмата със сухопътните войски. През целия период от 2008 до 2014 г. политическият и военният елит залитат по последната мода: авиацията. Там се наливат огромни пари за постигане на превъзходство над Запада. Погрешният баланс на инвестициите в земя, въздух, морски, кибернетични и информационни области може да има катастрофални последици. Част от тях вече се случват. И тук възниква много неудобен за Кремъл въпрос: Къде са потънали всички тези милиарди през последното десетилетие? Създаден е нов модерен Су-57 (известен още като Т-50, наричан в НАТО „Престъпник“), който обаче се оказва с много малко ново оборудване. Построени са само няколко екземпляра, а за зла участ на Москва, плановете му по някакъв начин попадат при украинците. Затова в момента руското командване се въздържа да го използва. Оказва се, че руските военновъздушни сили не са в състояние да постигнат надмощие във въздуха дори срещу по-малки от тях военновъздушни сили. Замисълът на руските военни стратези за нахлуването в Украйна бяха разгадани и бързата победа се оказа химера. Руската пропаганда също търпи поражение в сравнение с техните украински противници. Например говорителят на Путин Дмитрий Песков твърди: „Ние не сме обстрелвали театъра в Мариупол!“ Да твърдиш това, при положение, че има десетки снимки на бомбардирането, е грешка. На снимките се вижда дори, че на сградата има надписи „Деца“! Грешка с лоши последици, само една от които е недоверие на света към посланията от Кремъл. Подобен е примерът с руския външен министър Лавров, който след първите часове на преговори в Турция заяви пред журналисти от цял свят: „Няма война в Украйна. Не сме я нападали“.
Това е недопустимо и е тежък удар върху цяла Русия, колкото и светът да разбира, че руснаците и елитът в Креъл са две различни неща. Балонът „освободителна война“ се спука.
Този „модел на поведение“ трябва да се има предвид от всички държави, защото трябва да очакват всякакви изненади и провокации при евентуално разрастване на конфликта. Изводи задължително трява да си направят и някои политици в България, които продължават да угодничат пред Путин.
Руската армия се обезкървява всеки ден. Възможностите за снабдяване на войските с гориво, резервни части, храна, муниции, ново въоръжение и военни формирования за смяна на предната линия са силно ограничени. Вече се говори за мародерстване на руски войници в магазини и селски къщи.
Тепърва – ако военните действия се проточат, - ще лъснат недостатъците и във военно-морските сили на Русия. Защото инвестициите във флота също са пострадали за сметка на милиардите във военната авиация.
И тук стигаме до още един много важен компонент от воденето на войната. Ген. Герасимов докладва преди няколко месеца в Кремъл по време на заседание на Съвета по сигурността, че руската армия е придобила огромен опит в Сирия и този опит ще е безценен за бъдещи сражения. Дали вече е знаел плановете за интервенция в Украйна не е ясно, но той допуска огромна грешка. Влизането в Сирия се случва по покана на правителството домакин, за подкрепа и защита на официалната власт на Башар Асад. Там те включват чеченски формирования, известни със своята жестокост. Освен това без особена нужда сравниха със земята град Алепо с въздушни удари. В Сирия руснаците не са провеждали мащабни наземни операции, което се оказа голяма слабост след навлизането им в Украйна. Освен това управляващите в Киев се изправиха заедно с цялото население и армията си в защита на Родината. Получи се това, с което руснаците живеят и до днес – Отечествена война. Освен това Русия се оказа сама срещу целия цивилизован свят, като получи подкрепа единствено от четири компрометирани режима. Трудно е да се аргументираш, че светът те мрази, а само ти си прав. Сравнението със Северна Корея се налага само…
Рядко досега Западът е бил предизвикван по подобен начин и той, за негова чест, реагира адекватно, давайки подкрепа за Украйна. Това преобърна изцяло очакванията на Кремъл, че ако превземе бързо украинската столица и постави там марионетно управление, Западът ще бъде принуден да преглътне това, както е преглътнал преди това Крим, а още преди това – разделянето на Кипър. Руската пропаганда и тук допусна „непредизвикана грешка“. За да спечели на своя страна Сърбия тя от години отказва да признае Косово. Днес обаче се аргументира за претенциите си към Луганск и Донецк с това, че Западът е признал Косово… Двуличието е очевидно.
Лошото военно представяне на Русия през седмиците на започнатата война наистина изненадва. Това е мистерия и за военните експерти. Много наблюдатели са буквално объркани от руските военни, чийто рейтинг доскоро бе много висок. Използването на чеченски наемници и платената нелегална армия „Вагнер“ спомагат още повече за срива към политическото ръководство в Кремъл е генералитета.
Разбира се това са първите наблюдения. Във военната кампания има все още много неизвестни. Едно обаче вече е ясно: провалена или блестяща, според Кремъл, военната операция носи смърт и разрушения, които ще променят живота на цялото човечество. Вина за това носи политическият и военният елит на Русия, затворен в Кремъл и откъснат от реалния живот, предвождан от Владимир Путин. Парадите на Червения площад са едно, а войната – съвсем друго.
Огнян Стефанов
П.П. За протокола: министърът на отбраната на Руската федерация е ген. Сергей Шойгу, близък приятел на президента Путин. Шойгу е строителен инженер, комсомолски кадър, активист на КПСС. Няма военно образование, не е служил войник. Но му е присъдено звание „армейски генерал“ и Герой на Русия. Партньор на Путин в ловните му разходки в Сибир. Дъщеря му Ксения става милионер още на 18 години, днес управлява огромна компания, печелеща голям брой обществени поръчки. Може би и това обяснява в някаква степен проблемите на руската армия.
