Frognews.bg прочете в германската преса възторжен материал за откриването на български хотел в Германия и за "нова глава в българо-немските отношения”.
Под заглавие "Героични арии за откриването" и с коментар "Празнично-помпозно тържество за откриването в хотел Палменвалд Шварцвалдхоф" германската преса отбелязва събитие с българско участие от преди дни в Германия.
"Бяха изпети арии за тенор, разменени целувки по бузите, бяха скрепени с клетва приятелства и ощастливени от шампанското, хората се шегуваха и смееха. Празничното откриване на хотел Палменвалд в понеделник попадна едновременно, както към раздвижено-патетичен, така и сърдечен „държавен акт” на две нови братски нации".
"Фройденщадт. Това официално откриване на новия член в хотелската верига на Шарлопов придоби „благороднически” оттенък на елитно събитие чрез идването на българския премиер Бойко Борисов. Малко преди това, още на аудиенция при министър-председателя Мапус управляващият на Република България не даде да се разбере, че лично ще поздрави близкото си доверено лице Стефан Шарлопов за новата хотелска придобивка във Фройденщадт.
Сияейки от щастие, и кметът Юлиан Освалд възвести „един голям ден за Фройденщадт”. От една страна заради високия държавен гост, а от друга страна – естествено по повод откриването на красивия стар традиционен хотел във Фройденщадт. Обръщайки се към българина Стефан Шарлопов, Освалд каза, че „му бил безкрайно благодарен, че той (или съпругата му) се влюбил в този хотел”. Това, че сега „Палменвалд” отново е събуден за живот, означавало голямо предприемаческо и много смело постижение. Преди всичко залата за хранене с прекрасна атмосфера в историческото си външно оформление била със абсолютна сигурност неповторима за Шварцвалд, та даже и за Германия. Освалд припомни на Стефан Шарлопов първоначалния девиз, че той е дошъл във Фройденщадт не само като инвеститор, а и като приятел. След съвсем кратко време от това възникна сега ново побратимяване на градове (Фройденщадт – Сандански).
Освалд заяви възторжено: „Днес се отваря нова глава в българо-немските отношения”. Премиерът Бойко Борисов пожела на инвеститора си в чужбина Шарлопов пред поканените много над 100 гости, облечени в бални дрехи и вечерни рокли – уникати, много успехи и добра търговска печалба. Като подарък ръководителят на правителството бе донесъл герб на България, изработен от дърво. От кмета на Фройденщадт хотелиерският магнат получи красива, поставена в рамка серия с изгледи на хотел „Палменвалд”, която му бе поднесена тържествено.
Преди да бъдат пуснати и пламенно изпети националните химни на двете държави, Шарлопов изрази, без голямо „Когато и Обаче”, своята радост „да бъде тук днес”. Въобще нямал „чувството, че е в чужда страна”, разкри вътрешното си усещане. Говорейки, той покани всички присъстващи в своята родна страна: „Добре дошли в ‚Палменвалд‘, но също и в България!”
За празнично-духовния акцент на новооткриването се погрижиха свещениците на двете главни църкви във Фройденщадт, духовниците Харалд Щумпф и Маркус Циглер от евангелистката и католическата църква, както и попът Юлиан Ангелов от Берлин, който съгласно български православен обред направи освещаване на хотела с хляб, сол и пръскане на много светена вода, обикаляйки в кръг.
Духовникът Щумпф нарече хотелите и страноприемниците „откритие на християнството”. Именно основаването на „Палменвалд” от успешния социален реформатор Паул Лехлер отговаряло на тази първоначална идея. И също така тъкмо първият директор на хотел на Лехлер е бил мисионер. Духовникът Циглер изрази задоволство, „че Палменвалд отново е жив”. В своята молитва той пожела на гостите покой и радост. Когато кратките за радост, както и забавни речи, без много подготвен „баласт” от думи, бяха вече отзвучали, чашите с шампанско бяха отново вдигнати и сега вече гостите бяха „завладени” и обилно препълнените маси на бюфета. Междувременно премиерът бе отпътувал с обкръжението си в конвоя от лимузини, а народната част от вечерта бе огласена най-накрая в истинския смисъл на думата от три млади български тенора със силни гласове.
Такива излъчващи само жизнерадост ритми на Верди, достолепният стар хотел със сигурност не бе чувал от дълго време. Като хубаво признание към общината освен това бе добавен от цяло сърце също и хорът на ловците от немската опера „Вълшебният стрелец”. Това бе подходящото „пригласяне” за една все още дълга, жизнерадостна празнична вечер с гости в добро настроение като домакините. Нощта след това щеше да приключи в новия бар „Лехлер”.
Зигфрийд Шмидт
