Написах книгата. Заглавието е “Президент на РъБъ”. Прочетете РБ, (съкращението от Република България) на глас и ще разберете естетиката на фонетиката. Бяхме НъРъБъ ( или НеРеБе). Сега сме (на) РъБъ.
Президентът Георги Първанов е главният ми (анти)герой, но не е главната тема в книгата.
Злоупотребата с власт, преминаването му от комунизъм към хедонизъм, метастазите на президентския непотизъм, усещането му за безнаказаност, проявеният от антуража му непукизъм и монтираният в основите на всичко това медиен механизъм са сред основните акценти в книгата. Нейните критици ще я разчетат като проява на реваншизъм. Няма да споря с този примитивизъм.
Заслугата за книгата е споделена. Първанов сам се натрапи за съдружник. Първо ме замери с президентския си с(к)андал. Издайнически се размириса на страх от истината. Едно старо журналистически куче усеща тази миризма. И евентуално решава да полае по кервана пък каквото ще да става.
Повече от три години по – късно Първанов ме въодушеви с инициативата си да разсекрети една стенограма. Каза, че било от стремеж към по – голяма прозрачност.
Следвайки неговия почин, разсекретявам и аз каквото мога в книгата “Президент на РъБъ” . В името на прозрачността.
Иво Инджев
Ivo.bg
