Кирил Петков не е типичният български премиер. 41-годишният предприемач в областта на пробиотиците и завършилият Harvard Business School е новодошъл в политиката. Той не би могъл да е по-различен от Бойко Борисов, бивш бодигард, който доминираше българската политика в продължение на 12 години, докато не подаде оставка миналата година след продължилите месеци протести срещу корупцията.
Така започва статия в The Guardian, посветена на министър-председателя Кирил Петков.
След три пъти парламентарни избори за осем месеца, новосъздадената от Петков партия "Продължаваме Промяната" дойде на власт начело на четирипартийна коалиция, обещавайки да се справи с най-пагубния проблем на България: корупцията.
Говорейки пред Observer, Петков заяви, че иска да изкорени корупцията по време на четиригодишния си мандат. „Не казвам намаляване на корупцията, казвам пълно изкореняване“, категоричен е той и добави, че се надява България да бъде учебник за това как корупцията може да бъде елиминирана за кратко време. „И не мисля, че е толкова трудно. България има 6,5 милиона души – това не е толкова огромна страна – така че това, което изглежда като непреодолима задача за много голяма страна, не мисля, че е такъв случаят за България.”
Пред The Observer той говори преди полицията да арестува Борисов и да претърси дома му в четвъртък, след като Европейската прокуратура обяви, че е започнала 120 разследвания за измами с евросредства в страната. Длъжностните лица не уточняват обвиненията срещу Борисов, който в миналото е бил обвинен в корупция и винаги е отричал да е вършил нещо нередно.
Решението на главния прокурор на България Иван Гешев да освободи Борисов от ареста без обвинение, след като заяви, че е открил процедурни пропуски и че бившият премиер не може да бъде задържан повече поради липса на доказателства, предизвика остри критики от страна на правителството.
Изправени сме пред поредния саботаж от страна на прокуратурата, ръководена от Иван Гешев, казва Петков.
В изказването си преди ареста на Борисов Петков се разграничава от предшественика си. Според него лидерът на ГЕРБ трябва да сключва сделки с „олигархичната система”, за да запази властта си. За разлика от тях, в партията, която той основа, заедно със състудента си от Харвард Асен Василев - сега министър на финансите, имало „огромна хигиена”.
„Ние сме независими, започваме на чисто и не зависим от никого”, твърди Петков.
Седейки на масата на ЕС, България ще отстоява демократичните стандарти, каза той.
„Отсега нататък ще видите България да говори за върховенството на закона като наистина силен защитник. Първото нещо е, че трябва да се вгледате в себе си и да се уверите, че вършите работата си, преди да сочите с пръст."
(...)
Петков иска Гешев да подаде оставка, въпреки че няма правомощия това да се случи. Миналия месец премиерът връчи на Гешев списък с 19 лица, свързани в медийни съобщения с корупция по високите етажи на властта и каза на прокурорите да си свършат работата.
Луиза Славкова, директор на Фондация „Софийска платформа“, която насърчава демокрацията, определя решението на Петков да предаде имената като безпрецедентно.
„Правителството има възможност да се съсредоточи върху токсичния триъгълник между бизнеса, политиката и медиите”, каза тя.
Даниел Смилов от Центъра за либерални стратегии в София заяви, че Петков и партията му имат „потенциала да обърнат посоката и да превърнат България в страна, която не е системно определяна като най-корумпираната” в ЕС.
Проблемът за Петков е, че първоначалният му дневен ред е „завладян от всякакви кризи”. Галопираща инфлация, продължаващия Covid – България има най-ниския процент на ваксинация в ЕС – както и войната в Европа. България не споделя сухопътна граница с Украйна , но не може да избегне вълнообразните последици от конфликта в съседство.
Войната е тежък проблем за коалицията, тъй като някои членове в миналото са били проруски, въпреки че всички осъдиха инвазията. „Това, което ги обединява, е позицията им срещу корупционните действия на предишното правителство, но по някои други въпроси има, меко казано, напрежение“, каза Смилов.
По-рано този месец бившият български министър на отбраната Стефан Янев беше уволнен, след като отказа да определи руската инвазия като война.
България досега подкрепяше санкциите на ЕС срещу Русия, но се противопоставя на забраната за внос на руски петрол и газ, позиция, подкрепяна и от Германия, и Унгария.
„Ние сме най-зависимата от страните от ЕС от руския газ. Понякога сме 100% зависими, което е потресаващо”, каза Петков. Той се надява да види изграждането на газова интерконекторна връзка и дълго отлагания 182-километров тръбопровод, свързващ България с Гърция, завършен до лятото, който ще доставя по-евтин газ от Азербайджан и ще наруши монопола на Русия.
Докато България подкрепя хуманитарната помощ и защитава перспективите на Украйна за членство в ЕС, тя изключи изпращането на оръжия.
Въпреки проевропейските акредитации на Петков, Славкова твърди, че все още има неяснота в комуникацията на коалицията относно съюзите на България, особено в контекста на „медийно пространство, което не приема сериозно опитите за дезинформация на Русия в продължение на много години“.
Тя смята, че България е в повратна точка, сравнима с края на 90-те години, когато след десетилетие на нестабилност след падането на Берлинската стена страната избра западния път. „Чувства се като исторически момент за страна като България, сякаш сме в момент, в който почти трябва да решим наново, че сме част от НАТО и Европейския съюз”
