Всъщност, хитът на тези местни избори в София са районните кметове. Те нямат голяма власт, но ще управляват милиони левове, ще възлагат обществени поръчки, ще провеждат търгове, ще издават строителни разрешения.
Елизабет Дафинова
Странно защо, но на местни избори всички се вторачват във фигурата на бъдещия кмет и никой не обръща внимание на кандидатите за общински съветници. А тяхната роля и власт хич не са малки. Дори напротив - с гласуване, скрити зад феномена колективна отговорност, т.е. пълна безотговорност, те могат да вземат най-пагубни и срамни решения за дадена община или пък за столичния град. Пак по същия начин могат да бойкотират и най-рационалната и прекрасна идея на кмета. А ако се окаже, че той не е в достатъчна степен конформист, т.е. не зачита подобаващо техните интереси, или пък неговите и техните интереси се конфронтират, общинарите могат да го свалят от поста, на който е избран с пряко, мажоритарно гласуване от народонаселението. Винаги могат да се сговорят или сдушат на икономически принцип, без значение каква е политическата им принадлежност, и да обвинят градоначалника, че трайно не се справя със задълженията си.
Този филм го гледаме вече 17 години и по всичко изглежда, че ще продължим да го гледаме. Защото повечето политически партии продължават да редят листите си за общински съветници, както търговците на Женския пазар щайгите с плодове - отгоре няколко едри, сочни и здрави, а отдолу пълно с изгнили. И като ти слагат в торбичката, тези селски тарикати загребват с шепите си отдолу, разбира се.
Та ако човек реши да разгледа партийните листи за общинари, ще установи, че само името на водача и най-много вторият, а в много редки случаи и този на трета позиция, са му известни като имена. Може и да поназнайва нещо за тях, да е чул или видял по телевизията. Оттам нататък следват на никого нищо не говорещи имена, т.е. изброените хора са абсолютно анонимни за избирателите - те нито ги знаят какво представляват като личности, нито професионалните им качества, нито какво е семейството им. Нищо. Но понеже са в листата на „любимата" партия, гласуват за тях. И така в новия общински съвет се оформят партийни групи от съветници с по един-двама тартори и безлико, безлично множество, което послушно гласува според партийните или корпоративни интереси.
А би трябвало градските съветници да са ярки личности, изявени общественици със собствени позиции за нещата и проблемите, с утвърдено име и достойнство, за да мислят за добруването на града и жителите му, и да се срамуват от мишкуването по ъглите заради някой лев или далаверка.
Друга хитрина, която прилагат партийните централи при реденето на съветническите листи, е да имитират желание за даване на път на обществено значими и известни личности. Те гледат да примамят няколко популярни имена, предимно актьори и спортисти, и в зависимост от тяхното желание да ги сложат на по-предни позиции или да ги бутнат по-отзад, колкото да привличат гласове с персоналната си известност. Подмамването на избирателите с „радостта на народа" обикновено хваща дикиш, особено сред по-слабо образованите и по-ниско интелигентните слоеве, тъй като за тях няма никакво значение, че любимците им от шоупрограмите и игрите по телевизията, и от спортния подиум, не разбират нищо от градоустройство, управление на финанси, инфраструктура, озеленяване. Гласува се по същия начин, както се пращат SMS-и за победителя в тв игрите.
Очевидно на този стар трик за привличане на избиратели е заложил и Бойко Борисов. От една страна, листите на ГЕРБ за районни кметове и съветници са пълни със „стари муцуни", напуснали скоропостижно разбитата дясна армада и покатерили се на борда на новия фаворит. Да, те са с натрупан опит, но от морална гледна точка са доста лекьосани. Но както изглежда, Борисов се надява чрез тях да дръпне част от онези избиратели, които през изминалите години пускаха бюлетини за СДС, ССД, ДП и други десни отломки.
От друга страна, в общинарската листа „блести" олимпийският шампион по щанги Гълъбин Боевски, чиято спортна кариера приключи преждевременно и скандално. На 16-то място пък е лидерът на ромската партия ДРОМ Илия Илиев, който трябва официално да легитимира „придошлите" цигански гласове. Черешката на тортата обаче е бившата генерална директорка на БНР и ексшефка на пресцентъра на НС, журналистката Поля Станчева, която май в момента нищо не работи. Тя е кандидат и за кмет на един от баровските райони „Лозенец".
Всъщност хитът на тези местни избори са именно районните кметове в трите големи града - София, Пловдив, Варна, като апетитите в столицата са особено изострени. Твърди се, че районните кметове нямат голяма власт, но пък щели да управляват поне 100 млн. лв. догодина. Освен това, ще възлагат обществени поръчки, ще отчуждават терени за инфраструктурни проекти, ще провеждат търгове за фирми-изпълнители на строителни и ремонтни дейности, ще дават строителни разрешения, ще контролират изпълнението, ще отдават под наем общинска собственост. Затова мераклиите за районни кметове са много, като депутата от „Гергьовден" Любен Дилов-син (за „Младост") например. А партиите гледат да издигнат максимално атрактивни личности, които не е нужно да са експерти - има кой да им каже какво трябва да правят.
Палмата на първенството обаче държи листата на ДПС. Тя е много странна и като я оглежда, човек може да си направи поне три извода.
Първо, че тя до известна степен пародира листата на ГЕРБ, а може би и на БСП. В нея има обичан от народа футболист - Божидар Искренов, наричан от феновете на „Левски" Гибона или Гиби. Не е ясно той с какво се занимава в момента, но ще се състезава за район „Подуяне" с треньорката по художествена гимнастика Нешка Робева. В листата на Доган има и журналистка, понастоящем съдържателка на модна агенция, забъркана в скандала „Овчаров-Александров" покрай рекламни договори на „Булгартабак" - Патриция Кирилова. Като общинска и светска репортерка от „Нощен труд", тя биеше всички рекорди по оскъдност на поличката в „Труд"-овата пресгрупа. Дали случайно или не, тя се изправя срещу Поля Станчева в „Лозенец". И за да е пълно шоуто там социалистите пускат бившия командир на вече закритите Строителни войски ген. Радослав Пешлеевски.
Като капак двамата братя-екстрасенси Димитър и Георги Бедникови ще се борят съответно за „Триадица" и „Красно село" от името на ДПС. Първият, който е собственик на БГТВ, стана известен покрай любовната си връзка със скандалната тв водеща и мъжемелачка Миглена Ангелова. Вторият го знаят телезрителите от предаването „Споделете с мен". Любопитно е, че в „Красно село" той ще се изправи срещу десния бивш боксьор Христо Апостолов.
Най-голямата изненада обаче се съдържа в съветническата листа на ДПС - Митьо Крика, който по едно време водеше младежкия СДС и който като че ли повече впечатлява с мускули, отколкото с интелект. Заедно с него съветник иска да става и жена му - тв журналистката Нина Николова. За да е пълно изумлението от подбора към тяхната компания се присъединява и четецът на новините на турски по БНТ Тимур Халилов.
Та така, щангисти, футболисти, светски журналисти, ромски лидери, екстрасенси ще вземат важните решения за европейското бъдеще на столицата ни.
Вторият извод, който може да се направи, е, че листата на ДПС е провокация към софиянци. Ей така, да се види колко им е акълът, когато се изправят пред урните, чието съдържание ще определя качеството на живота в столицата през следващите 4 години. Разновидност на провокацията с „обръчите от фирми" около всяка партия. Този път Доган сякаш се подсмихва иронично и казва: „Щом можете да изберете медийния балон с напомпан рейтинг Бойко Борисов за столичен кмет, че даже и да го преизберете, какъв ви е проблемът с екстрасенсите, футболистите, светските хроникьори и медийни шефове?" Все изключително подготвени кадри, во главе с кмета. И накъде точно се е запътила София - към Европа или към 90-те години на миналия век, когато граждани и екстрасенси ентусиазирано гонеха полтъргайсти, мутри гонеха гражданите, а светски репортерки, манекенки и фолкпевици се женеха за футболисти и мутри.
Третият извод е, че ДПС е единствената партия, която може да си позволи подобна провокация и дори подигравка с избирателите в столицата, защото нищо не губи, а само може да спечели при положение, че успее да вкара макар и един общински съветник. Ахмед Доган прекрасно знае, че партията му не е имала и няма силни позиции в София, така че защо да не си направи шоу със софиянци и да се позабавлява с нерационалното им гласуване. Той, където трябва, е хвърлил козовете.
И какво друго би могъл да си помисли човек като прочете, че съперници за кмет на район „Средец" например ще бъдат актрисата Цветана Платиканова, издигната от БСП и Агент Тенев от „Средна европейска класа", а „Съюз БГ" атакува „Панчарево" с бившия национал Емил Кременлиев.
Единственото, което може да се каже в заключение е, че не всеки актьор е Роналд Рейгън и не всеки спортист е Арнолд Шварценегер.
