В момента монополът върху разследването е дадено на един държавен орган. Това каза шефът на МВР Бойко Рашков пред вътрешната комисия в НС.
Когато той по една или друга причина не спазва закона, той може и блокира разследващата дейност в държавата. Нищо не може да направи МВР, когато срещу него стои един политически пристрастен човек и подчинената му прокуратура. Държавата трябва да си възстанови разследващата функция. държавата дава огромни пари, без да има резултат.
В практиката се сблъскваме със случаи, в които не е налице неотложност, а обикновен случай на проверка от МВР и се стига до момент, в който може да се образува производство. Това задължава служителите на МВР да изпратят материалите на съответната прокуратура и да чакат тя да реши какво да прави с тези материали. Оттук нататък започва, в зависимост от различни фактори, едно неопределено по време чакане да се реши какво да се прави с тези материали. Миналата година, около юни, започнахме проверки и да събираме материали за АМ „Хемус“.
Материалите бяха много и не бяха по силите само на една служба. Затова ние разпределихме и на ГД „Национална полиция“. Тя работи дълго и някъде през октомври бяха готови и изпратиха на прокуратура. Колкото вие сте получили оттогава досега информация какво е свършила прокуратура, толкова и ние. Това са 6 месеца. Готов съм да се извиня, ако междувременно е взела процесуално решение, но ние не сме уведомени. Все едно работим в различни държави, на различни планети и по различни проблеми“, коментира Рашков, цитиран от Дарик.
"Искам да припомня, че преди известно време не беше единствена възможността само прокуратурата да образува досъдебно производство, респективно неотложността, която сега съществува, а напротив - разследващият орган също имаше правомощието да постави началото на наказателния процес и тогава се постигаше процесуална икономия, спестяваше се процесуално време.
Защото не беше необходимо, след като приключи една такава проверка, както ГДНП изпрати на прокуратурата и сега чакаме отнякъде хабер има ли образувано производство. Т.е. редът би бил - при преценка на прокурора че ГДНП трябва да осъществи разследването, да върне тези материали с един лист, едно постановление на ГДНП и въз основа на този лист хартия да започне едно нормално, легитимно разследване, в което да се събират не данни, а доказателства", обясни министър Рашков.
Затова, по думите му, се налага промяна в чл 212 от Наказателно-процесуалния кодекс. "Ал.1 нека да си остане, тя предвижда ръководството на прокурора, който най-напред той има право да прецени дали са на лице данни за образуване на производство и той поставя началото на процеса с постановление. По отношение на тези негови правомощия никой не е изразил становище, че те трябва да се ограничават, отнемат и т.н. Второ, да се придвижи ал.2, по силата на която да се даде такова правомощие и на разследващия орган. Като тук се има предвид не само полицейските органи, но и следователите от НСлС и окръжните следствени отдели, както и други разследващи органи, каквито са митническите инспектори, военни следователи, военни разследващи полицаи", коментира силовият министър.
