По повод днешната ”новина”, че шефката на Европейската Комисия и президентът на САЩ се били договорили за доставка на допълнителни 15 млрд. куб. м американски газ за Европа през тази година, да припомня тази статия, която написах през 2018 г. Днес Еврокомисята не се възглавява от Юнкер, а от Фон дер Лайен, а президент на САЩ не е Тръмп, а Байдън, но ситуацията не се е променила - американското правителство не добива, не притежава, не втечнява и не продава газ. Същото важи и за Еврокомисията - тя не го купува.
Така че тази новина е кьорфишек. Ако на европейците, т.е. - на нас, ни трябва втечнен газ, трябва да подпишем договори с частните американски компании, които го произвеждат и изнасят. По-точно, това трябва да направят европейските фирми, които внасят газ.
Новина може да има, ако Байдън обяви, че неговото правителство ще изкупи част от продукцията на американските газови производители, за да я препродаде в Европа. Но такова нещо засега не е решавано и дори не е обсъждано.
Европейският съюз наистина ще започне да намалява своята газова зависимост от Русия, но това няма да стане с политически заклинания между Фон дер Лайен и Байдън.
Пример как това може да се случи дава Германия. Преди няколко дни германският министър на икономиката Хабек отиде в Катар, който е един от трите най-големи износители на втечнен газ в света. Очаква се до 2027 г. експортният капацитет на Катар да се увеличи с над 60%. И Германия иска да се възползва от това. Хабек не може лично да сключва сделки за катарския газ, но с него имаше делегация от шефове на германски енергийни фирми, именно те сключват договорите, ползвайки се от политическата подкрепа на държавата. Успоредно с това в Германия ще бъдат построени два терминала за прием на втечнен газ (сега страната няма нито един). Ето това е механизмът за случването на газовата диверсификация.
Сега въпросът е кога ще видим посещение в Катар на българския министър на енергетиката в компания на шефовете на Булгаргаз?
Пламен Димитров
