Светът е смаян от борбата на Украйна за оцеляване. Но след като войната се проточва, е добре да започнем да обмисляме какво ще стане и с Русия, пише за Bloomberg Хал Брандс, професор от Университета Джонс Хопкинс.
Нацията на президента Владимир Путин сега е подложена на изолация, по-внезапна и тотална от тази, преживяна от която и да е голяма сила в най-новата история. Това може да доведе до неприятни последици.
От края на февруари Русия е обект на наказателни икономически, търговски и финансови санкции. Страната се е устремила към дефолт по дълга си, а е в ход и бързо технологично отделяне. Чуждестранните фирми бягат от страната, докато руските отбори са изключени от международни състезания по футбол и други спортове. Дори Международната котешка федерация забрани на руските котки участие в своите събития, цитира Investor.bg.
Русия не е някаква долна тирания като Куба или Северна Корея; тя е голяма сила, чието население доскоро беше дълбоко свързано с по-голямата глобална среда. Сега Русия страда от известна степен на международно отлъчване, което обикновено се случва само когато една страна е във война със света.
Какво ще означава това за Москва, ако конфликтът й с Украйна продължи с месеци или години? Можем да си представим няколко сценария, всеки от които би поставил неприятни предизвикателства пред Русия, а някои биха могли да бъдат доста тревожни за Америка и нейните съюзници.
Най-розовият е „Московска пролет“, при който цената на конфликта довежда до смяна на режима и прераждане на демокрацията, което Русия изпита мимолетно през 90-те години. Руските елити отстраняват Путин и сключват мир с Украйна. Преживявайки последствията от агресията и автокрацията, по-градските, либерални части от руското общество изискват по-широко политическо отваряне и реинтеграция на страната в света. Точно както изолацията убеди Южна Африка да се откаже от апартейда в края на 80-те години на миналия век, чуждото охулване може да предизвика драматична промяна във външната и вътрешната политика на Москва.
Шансовете този сценарий да се материализира са много малки. Двете десетилетия на путинизъм оставиха Русия със слаба, фрагментирана опозиция. Президентът със сигурност се е опитал да защити режима си от преврат, като подчини службите за сигурност и разузнаването, и ги противопостави едни на други. И дори Русия да преживее революция, внимавайте: историята на 90-те ни предупреждава, че може да последва нестабилност и дори хаос.
Втори, по-правдоподобен, сценарий е „Ранен гигант“. При него Путин използва своя контрол над службите за сигурност, за да се задържи на власт и да потисне каквото и да е народно недоволство, породено от изолацията. Той използва възможностите на черния пазар, които санкциите неизбежно създават, за да компенсира лоялните си приятели. Русия става все по-зависима от Китай, тъй като търси икономически и технологични алтернативи на Запада.
Има и трети, по-мрачен сценарий: „Техеран на Волга“. При него изолацията и радикализацията вървят ръка за ръка. Образованите, мобилни руснаци напускат страната, освобождавайки режима от най-отявлените му либерални критици. Привържениците на твърдата линия приемат „икономиката на съпротива“, основана на самодостатъчност и избягване на "замърсяващото" влияние на Запада. Агресивните вътрешни чистки, безмилостната пропаганда и раздухването на войнстващ национализъм създават руски вариант на фашизъм. Когато Путин в крайна сметка пада, той е заменен от също толкова репресивен, амбициозен и ксенофобски лидер.
Така Русия се превръща в свръхсилен Иран с ядрени оръжия - страна, която е трайно отчуждена от света и компенсира слабостта си със засилена войнственост. Вместо да се оттегли от конфронтацията си със Запада, тази Русия може да ескалира борбата – преследвайки широкообхватни програми за саботаж в Европа или по-агресивно насочване на своите кибероръжия срещу цели в САЩ и други демократични страни.
