Българският патриарх Неофит излезе с обръщение за Трета неделя на Великия пост – Кръстопоклонна:
ОБИЧНИ В ГОСПОДА БРАТЯ И СЕСТРИ,
Третата неделя от великопостната и спасителна Четиридесетница отново ни изправя заедно с Христа пред едно от оръжията и символите на Неговата славна победа над злото и смъртта – Честнѝя и Животворящ Кръст Господен. Днес погледите ни отново са приковани към Голготския хълм, където е било извършено най-страшното престъпление в цялата човешка история – покушението над „Господа на славата“ (1 Кор. 2:8). Кръстът, това най-позорно средство за смъртно наказание в древния свят, е избран да бъде ням свидетел на най-ужасяващото тържество на силите на злото. Осмян и опозорен, похулен от всички, на него увисва Този, чрез Когото е бил сътворен целият свят, без Когото „… не стана нито едно от онова, което е станало“ (Иоан 1:3), и Който – от любов към всички „… заради нас човеците, и заради нашето спасение слезе от небесата и се въплъти, … и стана човек“, както изповядваме в Символа на светата вяра.
Това тържество на злото обаче се оказва само временно и привидно. С Христовата смърт и славно Възкресение смъртта е победена, защото тя няма дял в живота, а Кръстът, от символ на позора и оръдие на най-мъчителна смърт, се превръща във вечна слава на Господа и животворящ съсъд на божествената благодат, показвайки безсилието на всяка ненавист и злоба, насочени против Господа, на всяка злостна съпротива против Неговата вечна правда. От мига на славното Възкресение на Христа временно и привидно е вече и всяко друго тържество на злото в света. Защото Спасовата смърт освободи човешкия род от всяка власт на смъртта и Господ направи това тъкмо на Кръста – там, където то е било очаквано най-малко от всичко.
От деня на Разпятието Кръстът Христов, който е предизобразяван толкова много пъти и по различни начини във ветхозаветното Откровение, защото е предвидян отвека в Божието предзнание, е вече слава не само на Господа, но и на всички християни, и затова в богослужението прославяме Честнѝя и Животворящ Кръст и пеем: „Радвай се, оръжие непобедимо, противниче на бесовете, слава на мъчениците, на светиите истинска украса и пристан на спасението“ (Велика вечерня на Кръстовден).
Тази радост на Църквата ни укрепва и днес, насред нашето великопостно пътуване към славата на Възкресението; тя ни дава сили да носим и нашите малки кръстове, които Господ възлага на плещите ни, за да съпреживеем поне част от всичко онова, което Той е претърпял за нас, за да ни освободи от оковите на греха и смъртта и да ни дарува вечен живот. Кръстът Христов е не само спомен за разигралата се на Голгота трагедия – той е и неизбежна част от живота и подвига на всеки един от нас. Както Господ стигна до Възкресението, преминавайки през изпитанието на Кръста, така и всеки от нас ще достигне до своята лична победа над смъртта, само ако преди това е издържал с успех същото това изпитание, за което Спасителят говори: „… ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва“ (Мат. 16:24).
Вървенето след Господа, крайната цел на което е Възкресение и вечен живот, не е възможно без носенето на Кръста. Своя кръст носят както отделните човеци, така и цели народи. Своя кръст е носел столетия наред и нашият православен народ, а днес такава е участта на братския украински народ, който с непримиримост и достойнство преминава през горнилото на нечовешки страдания и изпитания – в своята борба за мирно и свободно съществуване.
Нека в този ден от Великия пост, заедно с поклонението си пред Животворящия Кръст Господен, сведем глави и пред трагедията на украинския народ и заедно да измолим от Господа и Неговата Пресвета майка и Небесна царица Богородица скорошно прекратяване на продължаващата вече втори месец братоубийствена война, мир и утешение за всички страдащи и вечен покой за невинните жертви на този военен конфликт.
Безпределната Божия милост и любов, и силата на Кръста Христов да бъдат с всички нас, да ни укрепват в изпитанията и да даруват мъдрост и разум на всички човеци!
