Днес мнозина ”интелектуалци” се претрепват да се изкарват приятели на Украйна, за да се самоизтъкнат. Но къде бяха по времето на СССР и КГБ? Вижте кратък разказ на известен украински поет за смелата постъпка на българския му колега Кирил Кадийски в Киев още през 1989 г.
През май 1989 г. Кирил Кадийски взе участие в честванията на Тарас Шевченко. Тогава, на митинга пред Киевския университет внезапно бяха вдигнати синьо-жълтите знамена.
Бях се уговорил със студентите да вдигнат знамената в мига, когато Кирил Кадийски в своето слово каже: „Вълнува ме украинската шир, където златните поля на пшеницата се сливат с небесната синева!”
Така и стана. Вдигнаха се синьо-жълтите знамена.
Присъстващите на митинга представители на властта и на ЦК на КПУ пребледняха...
Спомням си как се вълнуваше българският поет тогава, та той знаеше, че участието му в подобна революционна проява можеше да има неприятни за него последици.
Дмитро Павличко
Из книгата "Антологiя болгарськоi поезii"
