Не гонете Митрофанова от България! Ще я направите герой. Да, и аз много се дразня. От изказванията, от публикациите в социалните мрежи, от думите й. В тях личи имперското й пренебрежение към малката и горда държава, която не иска да отново да се подчинява.
Но не я гонете. Ето три причини:
-> Митрофанова е част от комуникационната война, която путинистката империя води срещу България. Знаем вече посланията, манипулациите, изразите. И може лесно да се отговаря, да се изграждат контра-тези, да се разбиват митовете. Ако дойде нов човек, тепърва ще трябва да го опознаваме.
-> Митрофанова е провал. Въпреки щетите, които нанесе пропагандата върху българското общество, въпреки путинофилската истерия, въпреки всичките Копейкини, Рубльови, Потокови (хората, изградили Онзи поток), Корнелки и всички други, получили коли, къщи или кеш пари от путинистките офицери, въпреки всичко това България все още е част от ЕС, част от НАТО, част от западната цивилизация. Ако дойде нов човек, той може да е много по-добър от нея. А ние все още не сме готови с организиране на цялостната ни комуникационна сигурност.
-> Митрофанова търси пробив и последен комуникационен успех. Едно изгонване на руски посланик от държава член на ЕС ще бъде използвано от путинистката пропаганда както за настройване на руския народ, така и като оправдание за някое следващо военно престъпление. По никакъв начин не трябва да й се дава този повод. Нито да я правим герой.
Затова не трябва да се гони Митрофанова от България. Оставете тази отломка от Студената война, този офицер на путинистката пропаганда, този модерен Каулбарс, този уонаби генерал-губернатор да ръси глупостите си. Ползите:
• Ще знаем какви са новите путинистки опорки и ще може да се готвят отговори.
• Ще знаем какви са новите митове и ще можем да ги разбиваме на ранен етап.
• Ще оставим лъчезарното й изражение ясно да демонстрира истинското отношение на путинисткия режим към България.
• Ще оставим глупостите й да настройват даже и колебаещите се в посока на цивилизационния ни избор.
• Ще й се подиграваме, че пише в американска социална мрежа, обявена от Путин за терористична.
• Ще й се подиграваме, че не пише в руските социални мрежи, защото там няма българи.
• Ще я държим насила тук, където явно не й харесва и ще спрем кариерното й развитие, като не я направим герой.
Затова не трябва да се гони Митрофанова от България.
Ако искаме да покажем отношението си към нея и към думите й, може да го направим леко, елегантно, интелигентно. Можем да покажем, че не приемаме аналогията на страната й с огромна страшна източна мечка. А по-скоро сравняваме алчността на диктатора с малко розово прасенце, далеч от къщи, искащо да изяде всичко. Затова може да носим малки сладки плюшени прасенца и да ги поставяме на оградата на руското посолство.
Няма по-голям кошмар за всеки насилник от това да види, че жертвите му не се страхуват. А се забавляват на злобата му. И усмихнато му подаряват малки розови прасенца.
Затова не трябва да се гони Митрофанова от България. Занесете прасенца. Обсипете посолството с прасенца. Малки, пухкави, прекрасни прасенца. Да усети нашето презрение.
Любомир Аламанов, Facebook
