Всичко при Путин започва с твърдението: западните стандарти са неприложими в Русия. Защото всичките идеологии на Запада са тоталитарни, жестоки, материалистични и неморални. Не са за нас – спасибо. Путин не крие, че освен неговия евразийски модел, по душа му е китайският модел. Признава го за по-добър дори от съветския, към който напоследък проявява видимо влечение.
На руските граждани методично и от доста време се внушава, че с идването на Путин на власт, в Русия е започнал възход във всички области, а руснаците за заживяли по-добре. Статистиката говори тъкмо обратното – някога СССР е представлявал 6% от световния БВП, а днес е едва 2 на сто. Жесток спад.
Данните за 2021 г. за световния БВП показва най-големите икономически сили на планетата. Съединените американски щати са първи с брутен вътрешен продукт от 23 трилиона долара. БВП на САЩ е ¼ от световната икономика. Четири държави – САЩ, Китай, Япония и Германия – съставляват над половината от икономиката по света. Русия не влиза дори в Топ 10 със скромния БВП от 1,1 трилиона долара. Франция, например има БВП 2,4 трилиона…
Тази колосална разлика Путин прикрива с пропаганда. А тя изповядва някакъв нов модел – Руски свят, Евразия – който ще осигури на Русия челно място в историята и лидерство в света. Под управлението на Путин обаче, по никакъв друг начин.
И се започва: Русия трябва да се върне към традициите си и да изпълни своята мисия, която нашите предци са ни завещали. Всеки руснак, всеки евразиец трябва да бъде убеден в това. В по-широк смисъл тази идеология приема в новия Руски свят също татари, кавказци, белоруси и дори сърби, българи и дори словаци. Украинците също, но трябва това да им се „набие“ в главите, за да узреят за руската мисия да ги „освободи“ от лошите влияния на Запада.
Всичко това се прокарва през партии, позиции в образованието, културата, медиите, науката и т.н. Създаде се впечатление, че в Кремъл работи добре смазана машина, която отлично разбира цялото значение на евразийските идеи, стратегии и принципи. Това води до посочването на врага: антиевразийският център, който се противопоставя на Путин е на Запад. Това е мрежа от външно влияние, чиято цел е да спъне Русия по пътя на световното лидерство. Именно от чужбина се координират всички системни модели за противодействие на евразийството в Русия, което е толкова естествено и полезно. Опитват се дори да проникнат в самата Русия, затова трябва да бъдат спряни и изхвърлени. И това беше направено, като всички критици на Кремъл в идеологическа и медийната област бяха обявени за чужди агенти. Приет бе и подходящ закон и те бяха изгонени.
Война със западното вредно влияние се води навсякъде в постсъветското пространство, в Близкия изток - и по-широко по света. Провежда се и в Украйна. Дугин, любимият стратег и идеолог на Путин, написа книгата „Украйна. Моята война". Две години преди истинската война да започне. Целта вече е била ясна. Защото в Киев на власт дойдоха – не чрез преврат, както твърди Кремъл, а чрез избори – атлантици, преки идеологически противници на евразийството. И Путин ги нарече „смесица от либерали и нацисти“. Най-лошото, което можете да си представите. Отиде дори по-далеч и ги заклейми като русофобски, узурпирали властта с репресии. Съюзени със Запада и най-вече с НАТО. И това му даде шанс да реализира мечтаната война. На Путин му бе нужна война (не на нас, руските граждани), за да покаже могъщество и да стресне Запада. Украйна му даде повод да го направи с тезата, че е застрашена Русия. З нас остана "патриотизма"да посрещаме с гордост поредните ковчези от поредната съмнителна военна кампания.
Оказа се обаче, че войната е трудна за него, дори непосилна, съдейки от мижавите резултати. И се стигна до големия проблем: как да приключи. А и ние как да я приключим?!
Оказа се, че темата за евразийството е била по-силна далеч преди войната, но вече е губеща теория. Войната я превърна в такава.
Днес Путин обвинява за това своя пръв приятел някога Дмитрий Медведев. Според Путин Медведев не е бил достатъчно убедителен по темата за Евразия и сега се налагат огромни усилия, за да се върне „слънчевата светлина“, огряваща проекта.
Тогава Путин и кръгът му възродиха идеята за „руска пролет“. В тази посока бяха хвърлени всички сили и средства. Но това ще се окаже просто байпас. Ситуацията в момента е много близо до това една от воюващите страни да признае поражението си. Войната не е приключила. И всичко може да се промени.
Западно настроените сили вътре в Русия не успяха да предотвратят Крим и Донбас, но възпрепятстваха Путин от пълноценна евразийска политика в Украйна. По този начин обезличиха руската пролет и превърнаха конфронтацията в продължителен формат на унизителни преговори в Минск.
Затова Путин реши неговите успехи да се измерват по критериите сила и мощ на Русия. Само така може да се постигне влияние и възраждане на руското величие. Разочарованията от Путин в това отношение са очевидни. Защото той демонстрира недоворие към „руската пролет“, как тя пречи на ефективния подбор на елитите, как страната и властите се давят в корупция. А Русия е удавена в корупция! Путин се гневи на това явление и казва, че „няма хапче против корупция – изпиваш го и си здрав“... Но от друга страна дори военният му министър и приятел Шойгу е затънал в съмнения за корупция. Неговата дъщеря печели обществени поръчки за милиарди в областта на строителството. Но за това се мълчи. Самият Путин е забъркан в корупционни скандали, защото и досега не е дал обяснение, как е придобил ултра естравагантна яхта за над 800 млн долара, в която дори държачите за тоалетна хартия са от злато. Това показва липса на задръжки пред изкушенията на безграничната власт. По време на война, когато в магазините руски граждани се бият за кило захар, подобни сравнения са ужасяващи.
Дори с войната Путин се опитва да гарантира статуквото. Възможно е една от целите на тази война да е точно това.
В този смисъл той засили пропагандата в посока, че ситуацията на Запад се е влошила. Западът губи почва, там има криза. Атакува се и състоянието на Америка, за която се твърди, че там има гражданска война, която раздели обществото на либералните болшевики на Байдън и либералните консерватори на Тръмп. В Русия такова разцепление няма. Глобалистите в Русия са малцинство, те не могат да претендират, както в Америка, за половината от влиянието в страната. Навални е в затвора и колко ще бъде там, никой не може да каже.
Все по-често чуваме експерти да твърдят, че Путин е непредвидим. Бих казал, че е двойствен, изграден от сложни емоции, които изграждат два негови образа. Той е като гатанка и фокус – трябва да следиш за важната дума или движение. Той е евразиец, но в същото време е и либерал. Поне такива роли играе.
Иска да привлече руснаците до себе си, но продължава да преговаря и със Запада. В крайна сметка и руснаците, и Запада се стремят да го спечелят, привлекат и моделират. Той обаче не издържа теста и въпреки убеждението, че за над две десетилетия се е превърнал в опитен политик, той допусна фаталната грешка – стана агресор, окупатор. Това изтри всичките му досегашни постижения в политиката. А имаше такива...
Той не успя да преодолее факта, че дойде във властта от разпадналия се СССР. Дойде от средите на тайните служби. На моменти изглежда като марионетка в ръцете на Запада, в други случаи си личи, че е избор на странния, меко казано, Елцин. Руснаците вече трудно го разбират и широката подкрепа за неговата политика е все повече като „хващане на удавник за сламка“. Социологическите проучвания няма да коментирам. Повече от 20 години всички гледат с надежда към това мистериозно същество в Кремъл с надеждата, че животът ще стане като този в „белия“ свят. Не стана. И до днес жителите на най-богатата на природни ресурси страна в света са на опашката по стандарт на живот. И все повече хора напускат Русия. Бягат е точната дума.
Моделът на Путин бе силен и вдъхваше респект до момента, в който започна войната. Руската военна машина се оказа не това, за която сама се представяше пред света. Парадите на Червения площад в Москва се оказаха повече театрално изпълнение, отколкото реална мощ.
И се питаме: Защо?
Отговорът в голяма степен се съдържа в една историческа последователност от събития, за които путиновата пропаганда избягва да споменава. Това е поредицата от събития от 20-те години на ХХ век до началото на ХХI век. Започва се от Ленин и „червения терор“, който трябва да унищожи „белия терор“. Минава през Сталин, който успява да ликвидира с един и същ аргумент – предателство – всички свои опоненти, плюс милиони невинни граждани. Под ножа минават изявени политически и държавни дейци като Троцки, Зиновиев, Каменев, Бухарин и пр. Традицията се запазва през цялото време на съществуване на СССР, като се стигне до „съвременните научни методи“ на смъртоносната лаборатория на руските тайни служби при Владимир Путин. Това е примерът за специфична „руска демокрация“. Трябва да признаем че доскоро тя работеше. Русия бе все по-близо до интеграция в цивилизования свят, където бяха я асоциирали още преди много време хората на изкуствата и на науката. Това бе пропиляно за три секунди, през които Путин издаде заповедта за нахлуване в Украйна. Усилията на един народ да бъде в световния елит бяха сринати с първия залп срещу украински град. А Русия се превърна в проблем за целия свят в мига, когато загина първото украинско дете.
Обратният път? Той е свързан с обратното броене за Путин. То вече започна.
Андрей Макаров, журналист,
специално за Фрог нюз
