Медийната свобода в България продължава да ерозира. Журналисти са обект на постоянни заплахи. Бежанците пък се сблъскват с редица проблеми. Забелязва се ръст в случаите на домашно насилие. Хората с различна сексуална ориентация, роми и други малцинства са обект на дискриминация в различни обществени сфери.
Това са част от констатациите в годишния доклад на международната неправителствена организация за защита на човешките права Amnesty International.
Свобода на изразяването
Медийната свобода в България продължава да ерозира. Журналисти и независими медии, които разследват престъпления и корупционни схеми, често са обекти на заплахи и очернящи кампании, включително и от публични фигури.
През април журналиста Димитър Стоянов от разследващия сайт “Биволъ” съобщи, че е получил смъртни заплахи от бизнесмен, с когото се е свързал са интервю заради случай на корупция, в който се предполага, че е бил замесен. Българската прокуратура обаче не разследва случая на Стоянов и не взема на сериозно заплахата, а полицията съветва журналиста да спре да притеснява въпросният бизнесмен.
През април по време на телевизионно предаване депутатът Тошко Йорданов пък се пошегува за рязане на крайници на журналисти, които “лъжат”. Повод за този коментар стана неволна грешка на репортер, който сбърка имената на две политически партии.
През месец май вътрешният министър Бойко Рашков постави под съмнение журналистическия почтеност на двама телевизионни водещи, които го интервюираха, и предложи те да бъдат отстранени от постовете си. Нито едно от споменатите официални лица не е било санкционирано.
В своя доклад за върховенството на закона през юли Европейската комисия подчерта липсата на прозрачност, концентрацията на медийна собственост и продължаващата политическа намеса в редакционната политика на някои издания. България беше понижена от 111-а на 112-та позиция от общо 180 държави според световния индекс за свобода на печата и остана държавата с най-нисък стандарт на медийна свобода в ЕС според Доклад на Amnesty International 2021/22.
Правата на бежанците
България системно продължава да отблъсква мигрантите, търсещи убежище в страната. Регистрирани до края на годината са 1100 подобни случая, които засягат най-малко 13 хил. души. През юли европейският Съдът по правата на човека установи, че България е нарушила Европейската конвенция за правата на човека като е изгонила турски журналист през 2016 г. без да се имат предвид рисковете той да бъде подложен на репресии при завръщането си обратно в Турция.
През август правителството обяви планове за засилване на полицейското и военното присъствие на границата с Турция и Гърция заради опасността от бежанска вълна от Афганистан след като талибаните поеха контрола над страната. България предостави международна закрила на до 70 афганистански граждани, заедно с техните семейства, работили за българина посолство и военни в Афганистан. Въпреки това по-голямата част от афганистанците търсещите убежище продължават да бъдат отхвърляни в ускорени процедури.
