Всеки руснак може да бъде работник или сътрудник в тайните служби на своята страна. От идването на Владимир Путин на власт в Кремъл броят на руските разузнавачи е бил увеличен два пъти спрямо времената на СССР и четири пъти, ако се има предвид това, че Руската федерация е по-малка държава от своя съветски предшественик.
Това твърди бившият високопоставен служител на КГБ Сергей Жирнов в интервю за белгийската телевизия Ер Те Ел, цитиран от БТА.
По повод решението на белгийските власти тази седмица да изгонят 21 руски акредитирани дипломати заради заплахи за националната сигурност той пояснява, че шпионите не е необходимо да бъдат на официална служба. По неговите думи в Белгия постоянно работят между 50 и 100 руски шпиони на щат в посолството и в останалите руски дипломатически мисии и консулски представителства в страната.
Обичайните прикрития на руските шпиони може да бъдат най-разнообразни - от търговци до журналисти - когато става дума за щатни сътрудници. Всеки руснак може да работи за разузнаването, освен това съществуват и т. нар. "нелегали", които са свързани с отдел "С" на КГБ по времето на Студената война и са дълбоко внедрени в приемащата страна, снабдени с документи и обучени да се представят за граждани на която и да било държава по света, разказва Жирнов.
Рядко шпионите придобиват информация например от НАТО или институциите на ЕС сами, по-вероятно е те да вербуват служители в тези организации, които да извличат поисканите сведения и да ги осигуряват срещу заплащане или заради принуда. Това осигурява възможност при залавяне на извършителя да не може да се установи и докаже връзката с руското разузнаване, пояснява той.
По неговите думи за разузнаване често се използват продавани в интернет устройства, за да няма следа към поръчителя на шпионската дейност. По неговите наблюдения класическият шпионаж все още има роля, макар в последните години да нараства работата онлайн, при която разузнавачите действат от собствената си страна, в пълна безопасност и много по-евтино. Според него Брюксел е на второ място по разузнавателен интерес за Москва, след Вашингтон.
Белгийските медии публикуват също оценки на проф. Том Сауер от университета в Антверпен, изследовател на оръжията за масово поразяване, според когото Русия може би разполага с около 1500 стратегически ядрени ракети (за далечно поразяване и мащабни разрушения) и 2000 тактически - с по-малък обсег и ограничена ударна сила.
Цитиран е също Роже Узен, бивш високопоставен военнослужещ в Белгийските въоръжени сили, според когото Путин едва ли ще прибегне до този арсенал в Украйна, а използва заплахата, за да може да бъде стъпка напред в създаването на напрежение и така да избегне челен сблъсък със Запада.
