Отношението към войната в Украйна по трагичен начин върши огромна услуга на България.
От началото й, нашите институции, партии и политици волю-неволю трябва да вземат отношение по кардинални проблеми на нашата национална сигурност и така да дефинират своето разбиране за национален интерес.
Ето още една хипотеза.
Това, че Русия има огромни активи в нашата политическа система едва ли е тайна за някого. Но остава някак неясно как и защо партии с еднакъв профил заемат различни позиции.
Моето обяснение е, че Кремъл работи с две групи партии, макар проруско лоби да има навсякъде. Мъчността в тяхната диференциация произтича от факта, че те не могат да бъдат еднозначно оценени по оста дясно-ляво, защото във всяка една група има партия от целия спектър.
Първата група, да я наречем “Варна”, е на пряко подчинение на Кремъл. Политическата дъга е представена от крайно ляво до крайно дясно така: Атака - БСП- Воля - Възраждане.
Тази група е открито против България да помага на Украйна и е за “неутралитет”. Българският национален интерес е България да си е самотен остров на “независимост”, сама да прави политика, сама да се отбранява - което импонира на много хора, за които политиката е “там, ония в парламента”. На практика, за тази група българският е руския национален интерес.
Втората група, да я наречем “Бургас”, прокарва руското влияние през наши олигарси и ДС кръгове, които за да печелят, обслужват кремълските политически, но и бизнес интереси. Политическата дъга я виждам така: ИТН - ДПС - ГЕРБ - НФСБ - ВМРО. Тази група не е открито срещу Украйна, дори имитира загриженост, а на хартия е про НАТО, защото трябва в Европа да бъдат възприемани като европейски партии и така да лобират за руски или проруски, най-често бизнес интереси у нас и в чужбина. Но в решителни мигове като този за оказване на военна помощ за Украйна се покриват, заемат неутрална позиция или имитират подкрепа.
Националният интерес в тази група е по-скоро, но не задължително закичен с брошките ЕС и НАТО, но есенцията е да са добре с всички на Запад, и на Изток, за да могат да правят бизнес от политиката; това е нашата клептокрация.
На този създаден отвън фон на нашата политическа система е изключително трудно, дори невъзможно да се води автентична евроатлантическа политика.
Финансистът и доктор по икономика Евгени Кънев, Фейсбук