68,9% от българите смятат, че България трябва да запази твърдата си позиция спрямо присъединяването на Република Северна Македония към Европейския съюз. Малко над 1/5 са на обратното мнение – страната ни да смекчи позицията си. Това показват данните от проучване на „Галъп интернешънъл“. Почти аналогични данни са отчетени и през лятото на миналата година.
Тоест няма съществена промяна в нагласите по тази тема, а обзорът назад в годините показва дори признаци на „втвърдяване“ на общественото мнение у нас, посочват социолозите.
Източник: „Галъп интернешънъл“
В началото на 2022 г. „Галъп“ провери обществените нагласи спрямо условията за членство на Република Северна Македония в ЕС. 60,8% избраха опцията Македония да бъде допусната, но само при изпълнение на договора.
Съпоставка с ноември 2020 г., когато въпросът отново беше активно обсъждан, ясно показва, че позицията по този въпрос сред българите е втвърдена – делът на отговори „само след изпълнение на договора“ през 2020 г. беше 51,1%, т.е. десет пункта по-нисък, отколкото сега.
Източник: „Галъп интернешънъл“
За безусловно допускане на Македония по пътя към ЕС в началото на тази година бяха 7,6%, а през 2020 г. – сходен дял от 8%. Най-сериозен е ръстът за година и половина на онези, които са крайни в желанието си Скопие да не бъде допускано - 15,3% сега срещу 6,1% през 2020 г.
Втвърдяването на позициите идва за сметка на спад наполовина на онези, които не могат да формират мнение. Това означава, че в хода на дебата в последните месеци обществото явно постепенно формира по-активна позиция и тя показва признаци на консолидация в едната посока.
В рамките на две поредни години - 2020 г. и 2021 г., „Галъп интернешънъл“ провери нагласите на българските граждани и по още един, свързан с темата „Северна Македония“, индикатор – приоритетите на българите спрямо съседката ни.
Източник: „Галъп интернешънъл“
И по този въпрос се наблюдава спад сред колебаещите се и заемане на по-твърда позиция. В рамките на година делът на отговорилите, че най-важното е Северна Македония да уреди отношенията си с нас, а не толкова дали ще влезе в ЕС, е нараснал с 13% – отново за сметка на зоната на колебаещите се. Делът на обратните отговори може би е набъбнал леко – от 5,8% на 7,5%.
