От началото на април балтийските страни - Латвия, Литва и Естония - се отказват от природния газ от Русия, съобщи за Латвийското радио Улдис Барис, председател на борда на системния оператор на природен газ JSC Conexus Baltic Grid (Conexus).
Той подчерта, че изявлението на Русия, че ще може да се плаща за доставяния от нея природен газ само в руски рубли, е сигнал за необходимостта от драстично намаляване на доставките от Руската федерация, тъй като на тях вече не може да се разчита.
„Ако все още имаше съмнения дали може да се разчита на руски доставки, то тези събития ясно показват, че от гледна точка на надеждността, всъщност вече не е възможно да се разчита на тях. От гледна точка на енергийната сигурност на държавата определено е необходимо да се реши въпросът за изграждането на втори LNG терминал – колкото по-бързо, толкова по-добре“, каза Барис
.
Той отбеляза, че газовото хранилище в Инчукалнс вече разполага с необичайно количество газ за този период - 7,6 тераватчаса. Това е почти толкова, колкото Латвия и Литва заедно консумират през зимните месеци. Тази година газовото хранилище в Инчукалнс започна сезона на впръскване още на 26 февруари, което е много по-рано от обикновено.
На 1 април Литва отказа да внася руски газ. Това е първата държава от ЕС, която официално обяви подобно решение.
Отказът от руски газ в Европа започна активно да се обсъжда след руската инвазия в Украйна на 24 февруари. В края на март страните от Г7 заявиха, че „предприемат допълнителни стъпки за намаляване на зависимостта от руските енергийни превозвачи" и призоваха другите страни, които произвеждат газ и петрол, да „действат отговорно и да увеличат доставките на международните пазари". Лидерите на Г-7 казаха също, че ще подкрепят други страни, които искат да намалят зависимостта от руското гориво.
Европа получава повече от 40% от своя природен газ от Русия. Германия е най-зависима от руския газ - делът на горивото от Руската федерация е над 50%.
