Бели пясъци, тюркоазено-синя вода, палми и кокосови орехи. Достатъчно екзотично ли ви звучи?
С екипа на Професия турист пристигаме на чудния остров. Посрещат ни искрени усмивки и добронамереност. Хората тук се радват на всяка минута живот, въпреки бедността и мизерията, а природата е все още непокътната от човешка ръка. Ревниво пазят традициите си, но с охота ги показват и разказват за тях.
Първоначално островът привлича с екзотичните гледки, кристална вода, бял пясък и разкошни хотели. Но когато дойдете тук, разбирате, че Занзибар е много повече – уникална природа, защитени видове, прекрасен климат, вкусна и прясна храна. И хората. Тези искрени усмивки, блеснали очи, жадни да видят и научат нещо интересно от нас, както и да ни разкажат за себе си.
Чували сте, че плажовете в Занзибар са с прекрасен бял пясък и добре поддържани. Водата е топла с този така мечтан тюркоазен цвят. Да, но не е точно така…защото е много по-хубаво!
Индийският океан е известен с големите си приливи и отливи. В зависимост от коя страна на острова изберете хотел, можете да се наслаждавате на плаж цял ден или пък да чакате водата да си дойде след няколко км отлив, докато търсите морски звезди и перлени миди. Хотелските комплексите са собственост на известни международни вериги. Затова можете да бъдете сигурни, че обслужването ще бъде на високо ниво. Хотелите са разположени на голяма територия, с много зеленина, палми и цветя. Малки къщички със сламени покриви се показват между палмите и банановите дървета. А вътре ни очаква изненада – спални с балдахин и стотици пръснати цветенца, аромат на жасмин и комплименти за гостите.
След като се настанихме и поехме малко въздух, се отправяме към столицата на острова.
Занзибар е полуавтономна част от Танзания в Източна Африка. Състои се от няколко острова, като най-големите са Занзибар (или Унгуджа) и Пемба. В исторически план Занзибарският архипелаг преминава през португалско и британско владение. Бил е и самостоятелна държава, която бележи големи търговски успехи. В средата на XX век става република Танзания, обединявайки се с освободилата се колония Танганайка.
Съвременният Занзибар Сити се разпростира широко встрани, докато Каменният град остава до голяма степен непокътнат. Тесни улички приканват да тръгнете из тях и просто да се загубите в този лабиринт. Архитектурата му датира най-вече от 19 век. Представлява уникална смесица от местната култура суахили и елементи от мавританската, арабската, персийската, индийската и европейската култура. Стоун таун е бил процъфтяващ център на търговията с подправки и роби.
Тук можете да се разходите до внушителната арабска крепост от 17 век, която днес се използва за културни мероприятия. Задължително посетете и къщата на чудесата, превърнала се в истинско чудо. Тази екстравагантна страда е първата в Занзибар с течаща вода и електричество.Тук е и родната къща на легендата Фреди Меркюри.
Вървим покрай дюкянчета, красиви дървени порти и сгради с интересна архитектура, за да стигнем до пазара. Използва се като такъв от 19 век. Интересно е да се видят рибите и морските деликатеси, които до преди час са плували в океана. Тук основен поминък е именно риболовът. Местните излизат в морето през нощта, а рано сутрин можете да ги видите на плажа с купища октоподи, риба тон, калмари и други интересни находки. Миризмите и някои гледки не са за хора със слаби сърца и силно обоняние, но пък ще се потопите в атмосферата на автентичен пазар в Африка.
През средновековието Занзибар е известен с две неща – търговията на роби и слонова кост. За щастие робският пазар днес не работи, но са останали спомените от това място.
Над 600 000 роби са минали от тук, разпределени към арабския свят. Според неофициални данни, 75% от тях въобще не достигат до пазара. Умирали от глад, болести или изтощение от дългия път. Те са ходели пеша хиляди километри. Говори се за стряскащата цифра от 17 млн. африканци. През 1873 султанът на Занзибар Саид ибн Баргаш е принуден от Великобритания да подпише декрет за отмяна на робството, но въпреки това, то продължава. Пълната отмяна на робството в Източна Африка настъпва едва през 1909.
Днес са запазени две килии, където са държали пристигналите роби. В едната събирали 70 жени, в другата 50 мъже. Оставяли ги без храна и вода няколко дни. Който оцелее, отива на пазара. Каналът по средата бил пълен с вода и служел за тоалетна. На мястото на някогашния пазар сега е построена красива катедрала. Въпреки привидно заличените спомени от този период, мрачното минало все още е там.
В града се намира и единственият търговски център. В никакъв случай не си преставяйте мол. Той е малко по-голям от квартален магазин на два етажа. Но от него можете да си закупите известния скъпоценен камък танзанит, за който се говори, че вече е по-скъп от диаманта, защото находището е на изчерпване.
Всичко това и още много можете да преживеете с програмите на ЕКВАТОР, а следващият път ще ви разкажем за Острова на затворниците и огромните костенурки.
