Премиерата на книгата на Георги Атанасов ”70 стихотворения” ще е в Централния военен клуб на 14 април 2022 г. Организира се от СОСРЗ и във връзка със 70 годишнината му. Той е подполковник от резерва. Тази книга е 14-тата му. Книгата е с избрано от издадените до 2022 г. книги с поезия.
В книгата "70 стихотворения" поетът е подбрал произведения писани през последните повече от 40 години и включени в 10 предишни поетични книги от общо 14 издадени от автора. Първата "Думи за из път" е от далечната 1983 г., а последните стихотворения в сборника са от "Отвъд пътя", издадена през 2021 г. Книгата и творчеството на автора ще представи писателят Юлия Дивизиева.
Георги Атанасов е български поет и белетрист. Роден е през 1951 година край Дунава в град Лом. Завършил е Висше военно артилерийско училище в град Шумен и редакционно-издателско дело във Факултета по журналистика на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Работел е като журналист и редактор, завеждащ редакция за художествена литература и главен редактор на Военното издателство.
Автор е на 14 издадени книги – осем поетични; една повест; три книги за деца и юноши и една монография за издателската дейност в България по време на Първата световна война. Негоди стихове са превеждани на английски, руски, украински, турски и италиански език. Носител е на националната награда за поезия „В полите на Витоша“.
Член е борда (управителен съвет) и секретар на Лигата на българските писатели в САЩ и по света, на Съюза на българските писатели и съучредител на Литературен кръг „Смисъл“. Създател и почетен председател на Сдружение „Форум Демокрит“ за изучаване и популяризиране на науката и научните изследвания в България.
Три от книгите на Георги Атанасов са издадени с подкрепата на проекта „За буквите“ на живеещия във Филаделфия българин Ангел Колев и благодарение на него те намериха читателите си и зад океана на американския континент.
Книги ог Георги Атанасов
„Думи за из път“, поезия, 1983 г.
„Сватбите на Маринков“, повест, 1986 г.
„Походна войнишка библиотека“, изследване, 1987 г.
„Слънчево махало“, поезия, 1989 г.
„Потайна книга за любовта“, поезия за юноши, 1992 г.
След 20-годишно отсъствие от литературния живот и пазар:
„Опаковани различия“, поезия, 2012 г.
„Зеленика“, поезия, 2014 г.
„Осмият цвят на бялото“, поезия, 2016 г.
„Азбука за момчета“, поезия за деца, 2017 г.
„Азбука за момичета“, поезия за деца, 2017 г.
„Събличане на росата“, поезия“, 2018 г.
„Където бях и пак ще бъда“, поезия за възрастни и за деца, 2020 г.
„Отвъд пътя“, поезия, 2021 г.
„70 стихотворения“, 2021 г.
Вечност
От всяка капка е река потекла –
по устните,
по жилката на лист,
през пясъка пустинен.
Оплождането е проникване
до плодородна глина
и в глината се породи човекът.
Небесен съд изля водата,
тъй както в сухата земя
от страдащи се гроб прелива.
И в тази почва топла, слънчева
и от смъртта по-жива
роди дъждът на хората крилата.
И после те тревата посадиха.
И над тревата дървеса.
Да има тук къде да кацат.
И дълго, дълго птиците пернати
мътиха яйцата,
но в разума човешки беше тихо.
По-тихо бе на рибите в хайвера.
Нали и риби бяхме
плиткоумни и дълбоководни…
Едва когато малкият човек
роди се и проходи
той себе си потърси да намери.
Лети му се повярвал на мечтите ни.
И на дълбоко слиза в разума си,
който не умира.
Летящи хора сме.
Посаждаме или въртим секири,
но дом строим
за кацане и за отлитане.
И този дом, ту груб, ту сладко нежен е…
Единствено за тялото убежище.
Георги Атанасов
