Тишината,
спокойствието и уютът в недрата на Белоградчишките скали остават достъпни за
джоба на българина. Богатата история на Белоградчик ще
придадe на почивката ви смисъл и енергия след нея.
Около града се намират природните забележителности Белоградчишки скали и пещера Магура. Тук е разположена и една от малкото в страната астрономически обсерватории, както и картинна галерия и исторически музей в Пановата къща.
Град Белоградчик е град в Северозападна България, живописно разположен в западния
регион на Стара планина, в югозападното подножие на Белоградчишкия Венец. Намира се на 522 м надморска височина и на
170 км северозападно от София в област Видин.
,,Нито прочутите клисури на Олиул в Прованс, нито дефилето Пинкарбо в Испания, нито Алпите, нито Пиринеите, нито най-дивните планини в Тирол и Швейцария, притежават нещо, което би могло да се сравни с това, което видях в България при Белоградчик.” казва още през 19 век Жером Бланки, френски икономист в книга ,,Пътуване из България през 1841 г.
Първите следи от заселвания в подножието на червеникавия скален масив са разкрити в местността „Селище”. Селището е създадено по време на римляните, които построяват крепост на същото място, където се намират и днешните останки от Белоградчишката крепост. Селището е унищожавано и градено многократно в историята.То успява да надживее Хунските нашествия и Византийското владичесво през периода V - VI в. През ранното Средновековие местността достига своя разцвет по времето на Срацимир. В периода XII - XIV век, са поставени основите на днешния град. Останките от глинени пещи, водопровод и строителни материали говорят за засилена стопанска дейност. В периода на Втората българска държава Белоградчик е характерен с активната строителна дейност. По това време градът се превръща във важен военноадминистративен център. След многократни потушени бунтове през Османското робство, крепостта е възстановена до днешния си вид и след Освобождението в града основен поминък става туризмът.
Несъмнено Белоградчишките скали, простиращи се от Ведерник, с. Боровица до с. Белотинци, са един приказен природен феномен. Много от тях са свързани с интересни предания и легенди. Централната група скали са разположени южно от Белоградчик. Тук са най-интересните и внушителни образувания- Адам и Ева, Ученичката, Овчарчето, Дервишът, Първа плоча, Камилата, Гъбите, Кукувицата, Червената скала, Мадоната и др. Втората група е разположена западно от града. Скалите тук са от алпийски вид и ограждат големи пропасти. Най-известните са Збегове и Борич. На около 4км източно от града се намира третата група, която обхваща скалите около Латинското кале и Лепенишка пещера. Четвъртата група се простират между селата Боровица и Фалковец. Тук са известният Боров камък и Червеният камък. Последната група е разположена около селата Гюргич и Белотинци. В този район са се наслоили песьчливо-мергелни скали. В пясъчника и варовика се образували над 100 пещери, богати на красиви образувания, пропасти и интересна фауна. Най-известната от тях - Магура с дължина над 2 500 м. Тя се намира в подножието на Рабишката могила, само на 25 км от Белоградчик. Височината на могилата достига 461 м, а на 80 м под тази точка се е скрил, едва забележим, нейният вход. Общата дължина на пещерата е около 3000 м., от които са благоустроени 1400 м. Най-ценното наследство в пещерата, оставено от обитателите й преди векове, са пещерните рисунки, за които първобитните художници са използували тор от прилепи и червена глина. Близо 700-те картинки правят пещерата единствена в цяла Югоизточна Европа. Това са единствените по рода си запечатани до днес творения на изкуството на хората от бронзовата епоха и са на възраст над 3000 години. Водата е изваяла от варовика фантастични форми. Просторните зали представляват своебразен музей. В триумфалната зала могат да се видят кости на пещерни животни и предмети, свързани с бита на племената, населявали тази част от Балканския полуостров.
Друг природен шедьовър в местността е Белоградчишката крепост "Калето". Използувайки естествената непристъпност на скалите през І-ІІІ век, римляните са поддържали крепост за охрана на стратегическите пътища, които пресичат района. В късната античност тя е част от отбранителната система на Римската, впоследствие Византийската империя, изградена по северните склонове на Стара планина. Крепостта е доизградена от българите. Състои се от три двора с обща площ 10 211 кв.м и едно отделно укрепление. Има две главни порти- Видин капия и Ниш капия. На крепостните стени (височина до 10 м) са изградени амразури за пушки. За оръдията са постророени три бастиона за 15-16 оръдия. Във военно време броят на защитниците на крепостта и околните възвишения достига до 3000 души.
В Белоградчик има и два музея – Историческикият и Природният. В историческия се съхраняват над 8000 екпоната, които отразяват бита, поминъка и борбите на населението от този край през XVIII и XIX век. Природният от своя страна показва редица редки и застрашени видове растения, някои от които включени в Червената книга на България. Част от тях се срещат единствено в този район на света: български ерантис, томасиниев минзухар, тъмнопурпорна метличина, сръбска рамонда и др.
Градът се слави с великолепните си художествени платна, нарисувани от видни творци. Картините могат да бъдат видени в Картинната галерия (над 180 платна), на ежегодните пленери по живопис. Сред тях са прозведения на Стоян Венев, Иван Христов, Йоан Левиев, Бахит и Бапишев и др.
За любителите на космоса Белоградчик разполага с една от малкото обсерватории в България на Института по астрономия на Българската академия на науките. От тук могат да се наблюдават и изследват луната, пръстена на Сатурн, спътниците на Юпитер, Венера, звезди, комети и галактики. Организира се и ежегодно училище по астрономия с международно участие.
За да се докосне до всички тези богатства, всеки желаещ може в рамките на 4 часа да пропътува разстоянието от София до Белоградчик през Враца и Мездра с автобус или кола. Жителите на местността са се погрижили за своите гости. Изборът къде да пренощувате, било то в къщи за гости, хотел или вила, е разнообразен. В трите хотела в града нощувите са приемливи и за българския джоб – в хотел „Белоградчик”, например, цените за легло в двойна стая е 18 лева, а в такава с по 3, 4 и 5 легла е 15 лева. За да минете по-тънко, можете да потърсите услугите на седемте къщи за гости. Цените там са между 12 – 15 лева за легло, а за самостоятелна стая 25 лева. Ако планувате да прекарате почивката си с приятели, можете да си наемете цяла къща с 10 места за 130 лева. Където и да отидете, градчето предлага тишина и спокойствие, а уютът е налице и в хотели, и в частни вили. За да се отделите за момент от досадното готвене, в града има ресторанти и механи на народни цени.
Автори:
Йочка Димитрова
Васил Василев
