От този свят си замина големият руски поет Андрей Вознесенски, съобщи Интерфакс, позовавайки се на неназован източник от медицинските кръгове. Творецът умря на 78 години след продължително и мъчително боледуване.
Вознесенски бе сред най-талантливите поети от поколението на 60-те години на ХХ век.
Руският президент Дмитрий Медведев поднесе съболезнования на роднините и близките на поета.
Литературната кариера на поета започва със запознаването му с Борис Пастернак, на който показва свои стихове. Тогава Вознесенски е на 14 години. В продължение на дълги години Пастернак оказва силно влияние на младия талант.
Андрей Вознесенски е роден на 12 май 1933 година в Москва. Първоначално се увлича по рисуването и архитектурата, като през 1957 завършва Московския архитектурен институт.
По време на относителната либерализация на режима в Съветския съюз през 60-те той пътува често в чужбина и чете свои стихове пред огромна аудитория.
Андрей Вознесенски заедно с Евгений Евтушенко и Белла Ахмадулина са първите, които пълнят стадиони с любители на поезията, където изнасят рецитали.
Шумен скандал около Вознесенски избухва, когато през 1963 година генсека на КПСС Никита Хрущов му заявява: „Взимайте си паспорта и се изнасяйте от тази страна, господин Вознесенски”.
По-късно, през 1978 година поетът е удостоен с Държавната награда на СССР.
Вознесенски е почетен член на Френската литературна академия „Гонкур”, както и на Европейската академия на поезията.
Съветската власт не го обичаше. В началото на 80-те години Вознесенски започна да пише проза. По негови стихове театър „На Таганка" постави спектакъла „Юнона и Авос", който Марк Захаров постави в своя „Ленком".
Андрей Вознесенски е автор на архитектурната част на монумента „Дружба навеки" в Москва в чест на 200-годишнината от присъединяването на Грузия към Русия.
РУССКО-АМЕРИКАНСКИЙ РОМАНС
И в моей стране, и в твоей стране
до рассвета спят - не спиной к спине.
И одна луна, золота вдвойне,
И в моей стране, и в твоей стране.
И в одной цене - ни за что, за так,
для тебя - восход, для меня - закат.
И предутренний холодок в окне
не в твоей вине, не в моей вине.
И в твоем вранье, и в моем вранье
есть любовь и боль по родной стране.
Идиотов бы поубрать вдвойне -
и в твоей стране, и в моей стране.
1977 г.
