Как точно войната между Русия и Украйна може да ескалира в по-широк паневропейски конфликт, който увлича НАТО? Този въпрос мъчи мнозина. Има редица потенциални сценарии, които несъмнено са в умовете на западните министерства на отбраната. Би Би Си описва три от тях.
1. Доставена от НАТО противокорабна ракета, изстреляна от украинските сили в Одеса, удря и потапя руски военен кораб в морето в Черно море със загубата на близо 100 моряци и десетки морски пехотинци. Броят на жертвите от такъв мащаб при един удар би бил безпрецедентен и Путин ще бъде под натиск да отговори под някаква форма.
2. Руски стратегически ракетен удар е насочен към конвой с военна техника, преминаващ от страна на НАТО, като Полша или Словакия, в Украйна. Ако жертвите се понесат от страната на границата на НАТО, това потенциално може да задейства член 5 от конституцията на НАТО, довеждайки целия алианс до защита на атакуваната страна.
3. На фона на ожесточени боеве в Донбас избухва експлозия в индустриално съоръжение, което води до отделяне на токсични химически газове. Въпреки че това вече се е случило, няма съобщени смъртни случаи. Но ако това доведе до масови жертви, наблюдавани при използването на отровен газ от Сирия в Гута и ако се установи, че е било умишлено причинено от руски сили, тогава НАТО ще бъде задължено да отговори.
Напълно възможно е нито един от тези сценарии да не се осъществи. Но докато западните нации показаха рядка степен на единство в силата на реакцията си на руската инвазия, има предположения, че те са просто реактивни и не обмислят какъв трябва да бъде финалът.
Би Би Си припомня, че министрите на НАТО се срещнаха в Брюксел миналата седмица, за да обсъдят докъде трябва да стигнат в предоставянето на военно оборудване на Украйна.
Предизвикателството за НАТО през цялата тази война беше как да предостави на своя съюзник Украйна достатъчно военна подкрепа, за да се защити, без да бъде въвлечен в конфликта и да се окаже във война с Русия.
Украинското правителство беше категорично в призивите си за помощ.
Помощ се предоставя, но Украйна иска повече. Тя иска танкове, бойни самолети, дронове и усъвършенствани системи за противоракетна отбрана, за да се противопоставят на нарастващото използване на Русия на въздушни удари и ракети с голям обсег, които постоянно изчерпват стратегическите запаси на Украйна от гориво и други основни неща.
Много хора се питат какво точно спира НАТО? Отговорът е прост – ескалация.
Рискът Русия да прибегне до използване на тактически (т.е. с малък обсег) ядрени оръжия или конфликтът да се разпространи отвъд границите на Украйна в по-широка европейска война е постоянно в главите на западните лидери и тук залогът е опасно голям.
Това, което Западът даде досега
- Над 30 държави предоставиха военна помощ на Украйна, включително 1 милиард евро (800 милиона британски лири) от ЕС и 1,7 милиарда долара (1,3 милиарда британски лири) от САЩ;
- доставките досега ограничени до оръжия, боеприпаси и отбранително оборудване като противотанкови и зенитно-ракетни системи;
- те включват Javelins , които са противотанкови оръжия, държани през рамо, които изстрелват ракети с топлинно търсене;
- и Stingers , които са преносими зенитни оръжия, най-известно използвани в Афганистан срещу съветските самолети;
- Starstreak е преносима система за противовъздушна отбрана, произведена в Обединеното кралство;
- Членовете на НАТО се опасяват, че доставянето на по-тежка нападателна техника като танкове и бойни самолети може да доведе до пряк открит конфликт с Русия;
- Това не попречи на чехите да дадат танкове Т72.
Президентът Путин напомни на света още в началото на войната, че Русия е сила с ядрени оръжия и че той придвижва своето стратегическо ядрено възпиране до по-висока степен на готовност.
САЩ не последваха примера, тъй като не откриха движение на руски ядрени бойни глави извън техните бункери за сигурно съхранение. Но все пак Путин вече предупреди. Той на практика каза: „Русия има огромен ядрен арсенал, така че не си мислете, че можете да ни тласкате наоколо“.
Руската военна доктрина позволява ранното използване на тактически ядрени бойни глави с малък добив на бойното поле, знаейки, че Западът изпитва отвращение към ядрените оръжия, които не са били използвани от 77 години.
Стратегическите специалисти по планиране на НАТО се тревожат, че след като ядреното табу бъде нарушено, дори ако щетите са ограничени до локализирана цел на украинското бойно поле, тогава рискът от ескалация до катастрофален ядрен обмен между Русия и Запада неизбежно се повишава с една степен.
И все пак, с всяко зверство, очевидно извършено от руски войници, решимостта на НАТО се втвърдява и задръжките му се стопяват. Чешката република вече изпрати танкове, действително остарели Т72 от съветската епоха, но те са първата страна от НАТО, която направи това. Словакия изпраща своите системи за противовъздушна отбрана S300. И двата хода изглеждаха невероятно рискови, когато започна тази война.
Депутатът Тобиас Елууд, който председателства комисията по отбрана на парламента, е един от онези, които вярват, че Путин блъфира, когато повдига темата за ядрени оръжия и че НАТО трябва да прави повече.
„Бяхме прекалено предпазливи по отношение на оръжейните системи, които искахме да предоставим. Нуждаем се от по-сериозно отношение. Даваме на украинците достатъчно, за да оцелеят, но не и да спечелят и това трябва да се промени“, казва той.
