Русия няма нужда да прехвърля сили от Украйна към Нагорни Карабах, защото има една база от 3000 руски войници и една военно въздушна ескадрила на територията на Армения. Други отворени рани в този район са Грузинско – Абхазкия и Южно осетинския конфликт, в който отново Русия взема страна. Братът на Ердоган е ангажиран с производството на турските дронове ”Байрактар”, които се ползват успешно в Украйна. Това заяви за Фрог нюз военният наблюдател полковник Христо Христов.
В Украйна, който държи въздуха налага и стратегията. От въздуха може да нанасяш изпреварващи удари. Можеш да разузнаваш как и къде се прегрупират силите на противника. Ако Азербайджан си позволи да нападне Армения ще се намесят Русия, Казахстан, Беларус, Армения и Киргизстан. Затова засега само се нагнетява обстановката и използва военния конфликт на Русия с Украйна за да се притисне Армения по-бързо да изпълни исканията на Азербайджан, казва още военният наблюдател.
Полковник Христо Христов е 2 години щабен СИМИК офицер в щаба на СФОР Сараево; Заместник командир е на многонационална бригада, той и старши национален представител на втория контингент в Кербала и на 4-ия контингент в Дивания в Ирак след поемане командването от полк.Чипилски заради гибелта на войник в братоубийствен огън; Завършва Кралския колеж за отбранителни изследвания в Лондон ГЩФ;. Началник отдел Военни контакти в ГЩ на БНА 3 години; 7 години помощник на водещите преговорите за мир в Нагорни Карабах към Организация за сигурност и сътрудничество в Европа; 2 години менажер сигурност и охрана във военна база на САЩ в Афганистан; Понастоящем е служител в Ситуационния център на МВнР.
- Г-н Христов, Русия преди време обвини Азербайджан, че е нарушил споразумението за прекратяване на огъня с Армения, подписано след войната в Нагорни Карабах през 2020 г. Какво е положението в момента и отзоваха ли се руснаците на Армения, която поиска помощ след граничните сблъсъци с Азербайджан?
- Конфликтът между Азербайджан и Армения по повод на Нагорни Карабах, както много други конфликти в постсъветското пространство, се основават на решенията взети през 1920 г. от Сталин и Орджоникидзе ( Бакински комисар) как да бъдат организирани Грузия, Армения и Азербайджан в новия СССР. Образуването на Арменска СССР, включваща до себе си Нахичеванска автономна област – населена с азербайджанско население и Азербайджанска СССР където имане Нагорно Карабахска автономна област – населена с арменско говорящо население, след началото на разпада на Съюза става повод за сепаратистко настроение и желание на Карабахци да се съединят с майка Армения и да излязат от влиянието на Азербайджан. С разпадането на СССР всички съставни държави в него през 1991 г получават международно признание и включване в ООН в териториите, в които са били в Съюза. Поради тода Нагорни Карабах е автономна област в Азербайджан.
През 1991 година започват въоръжени сблъсъци и въстание завършило с успех за Карабахските формирование след 4 годишна война и се стига до споразумение за прекратяване на огъня и начало на мирни преговори. Освен Нагорни Карабах като автономна област са завоювани още 7 азербайджански района като буферни зони и са прокудени от домовете им около 1 милион бежанци. От тогава Азербайджан настоява да им се възстановят териториите по мирен път. След почти 28 годишни преговори под егидата на Организация за сигурност и сътрудничество в Европа и тримата посланици на Русия, САЩ и Франция, Азербайджан подготви армията си и реши да пристъпи към самостоятелно решаване на историческата справедливост по друг немирен път. За съжаление войната бе средство за постигане на справедливост по териториални претенции. Към момента областта Нагорни Карабах се охранява от руски миротворци, самият Карабах е с преходен статут за постепенно приемане на азербайджански бежанци на негова територия и след това провеждане на избори.
Оръжията замълчаха, с нарушаване на режима на прекратяване на огъня от време на време и с провокации по границата. Но мира и разбирателството засега изглеждат далеч поради пролятата кръв и трагедии.
В средата на месец октомври 2020 г., след 40 дневна почти пълномащабна война, бе подписано, с решаващата намеса на Русия, споразумение за прекратяване на бойните действия и започване на мирни преговори между Армения и Азербайджан. Като гарант за спазване на договореното примирие Русия изпрати миротворчески контингент в състав на бригада и една ескадрила вертолети за да патрулират по линията на разделение на войските. Нагорни Карабах получи временен статут с неопределен период като самостоятелна административна единица - официално в състава на Азербайджан, но дефакто поддържана и напълно зависима от Армения.
Единственият път, който свързва Нагорни Карабах и Армения е т.н Лачински коридор, пресичащ територия освободена от Азербайджанските въоръжени сили, но охраняван от руските миротворци с оглед Карабах да има свободно придвижване до Армения и бъде снабдяван от нея с продоволствия. Крехкото примирие,сключено на 9 ноември 2020 г, бе често нарушавано от въоръжените сили на двете страни, като взаимно се обвиняваха в нарушаване режима на прекратяване на огъня, особено на Нахичеванското на изток от Ереван и на Красноселското – на север на столицата направления. През ноември миналата година стана първия доста сериозен конфликт между тях. Азербайджански въоръжени сили нахлуха през границата с Армения и обкръжиха и унищожиха граничен пост на арменската страна.
През февруари т.г. Азербайджанските сили нахлуха в нагорно карабахско село пресичайки руските миротворци и нанесоха удар върху военния пост там, паралелно прекъсвайки снабдяването с газ на Нагорни Карабах през зимата. Това принуди президентът на Русия Путин да се намеси и проведе разговори с президентите на двете страни. А само преди 4 дена и Европейският съюз организира среща със същите. Въпросът е защо Азербайджан е толкова настъпателен и притиска Армения в този момент. Отговорът е, че Арменският парламент трябва да приеме жизнено важно за него споразумение – в отговор на Лачинския коридор (единствен път за снабдяване на Карабах и придвижване на населението му) се предостави коридор - жепе и автомобилен, който да го свързва с втората му част Нахичеван – в Зангезурския коридор в арменската област Синук – която граничи с Иран. А това е задача с много неизвестни, защото може да загуби връзката си с най-близката си след Русия държава Иран, а за целта трябва и да направи поправки в коституцията си. Никоя от политическите партии в Армения не подкрепя това искане и случаят се бави във времето.
Особеният момент е, че ако Нагорни Карабах и окупираните седем района към него в продължение на 30 години официално се водят законна територия на Азербайджан и отвоюването им, макар и силово, се възприе като възстановяване на законните територии, но едно нападение вече над Армения, в нейните официално признати граници, ще има вече сериозни последици за региона. Армения е член на ОДКБ –Организация на държавите за колективна безопастност, където членуват Русия, Казахстан, Беларус, Армения и Киргизстан и на Евразийският съюз за икономическо развитие. В случая, която от тях да бъде нападната или военно застрашена се задейства механизмът за колективна защита, както се задейства в Казахстан тази година. Ако Азербайджан си позволи да нападне Армения ще се намесят останалите четири държави, затова засега само се нагнетява обстановката и използва военния конфликт на Русия с Украйна за да се притисне Армения по-бързо да изпълни нейните искания.
- Може ли да се очаква прехвърляне на руски войски от Украйна към Нагорни Карабах, ако ситуацията стане напрегната?
- Русия няма нужда да изпраща повече сили, защото има разположена една база от 3000 руски войници и една военно въздушна ескадрила на територията на Армения, руски граничари охраняват границата на Армения с Турция и Иран, а заедно с Турция (основния съюзник на Азербайджан ) наблюдават от обединен мироопазващ център как се спазват договореностите.
- Разкажете малко повече за турските дронове "Байрактар", които се използват успешно от украинци, и от азербайджански войници? Дава ли предимство помощта за Азербайджан от Турция.
- Турция и Азербайджан имат много близки отношения. Езикът им е общ с малко различия. Девизът на Ердоган е „Две нации един народ”. Помощта на Турция във военната област е от решаващо значение за развитие на бойните способности на азербайджанската армия – инструктори и съвместни учения, въоръжение и бойна техника. След резкия скок на долара през 2008 година Азербайджан закупи много съвременни оръжейни системи и техника от Русия – танкове Т-902М; вертолети –Ми 24 и Ми-17; ТОА – Солнцепек (реактивна артилерия с термобарични ракети). От Турция купи самоходни артилерийски системи и безпилотни самолети Байрактар; от Израел – ПВО станции и дигитални системи за управление на , а така и също модерни безпилотни разузнавателни системи.
Военните способности на Азебайджан под умелото ръководство на Турция доведе до съкрушителна победа в 4 дневната война 1-4 април 2016 година на Баку над Нагорни Карабах. Лежащи на миналата си слава Карабахската армия подцени новите мощности на Азербайджанската армия и пристъпи към отстъпление на повечето направления. Бързата намеса на руския президент и на началника на ГЩ на Русия прекратиха операциите на Азербайджан и се премина отново към преговори.
Като помощник на водещите преговорите по мира в мисията на Организацията за сигурност и сътрудничество (ОССЕ) бях в Степанакерт (столицата на Карабах) дежурен и ми се наложи с оглед да се запази спокойствие в населението и да действаме съвместно с колегите от международния червен кръст да откажа евакуация и остана да получавам информация и предавам на моите началници –посланниците на САЩ, Русия и Франция. Фронтът беше само на 27 км от столицата, мирното население жени, деца и старци панически се изнасяха по единствения възможен планински път за евакуация към Армения, провеждаше се мобилизация на опълчението и опит да се стегнат редиците на карабахската армия. А дроновете летяха над главите ни.
Няколко думи за дроновете – двете оръжия, които донесоха превеса над арменските въоръжени сили бяха дроновете и новите противотанкови системи „Пика” – закупени от Израел, както и елеметите на РЕБ (радиоелектронна борба), много удачна за „забиване” системата за команда и контрол на карабахската армия.
Дроновете "Байрактар", произвеждани от Турция ( брата на президента на Турция е ангажиран с производството им), са в три разновидности в зависимост от задачите, които трабва да изпълняват – само разузнавателна функция, разузнаване и нанасяне на убийствен удар по важна цел и разузнаване и нанасяне на до 4 удара по бронетакови или реактивна артилерия цели, както и по командни пунктове на противника. В зависимост от вида имат автономен полет от 24 до 60 часа полетно време. Трудно се откриват и унищожават, някои са с автономно управление и не се свалят от радиосмущения. С тях се разузнава в дълбочина и се нанася изпреварващ удар като се дават точни координати на реактивните системи за залпов огън за поразяване на разположени или подхождащи сили на противника от разстояние. И най- важно нанася се изненадващ удар от въздуха върху много важни щели като ракетни батареи или ПВО радиостанции и ракетни системи.
- Кой спечели от последната война между Армения и Азербайджан?
- В последвала война през септември 2020 година Азербайджан постигна бърз и съкрушителен успех съчетавайки удари от въздуха с придвижване на специални сили по гориста местност с елементи на изненада. Армения си позволи да нанесе един предупредителен удар с ракетния си комплекс „Искандер” по втория по големина град Ганджа но и това не й помогна и потърси намесата на Русия за мир.
Само след 4 дена от замлъкване на оръжията трябваше срочно да организираме съвместно с международния червен кръст събиране на труповете на загиналите от двете страни в ничията земя военнослужещи. Картината беше потресаваща – виждаш осеяното бойно поле с малки кафяво-зелени точици, неподвижно замръзнали и сякаш не можеш да ги преброиш, особено по основните направления на настъпление. Недоверието и омразата пречеха да се изработи съвместен план за двустранно събиране на телата от групи на двете страни без да се наруши режима на прекратяване на огъня. Още повече, че голяма част от загиналите азербайджански воиници бяха близо до огневите позиции на арменците и обратно, близко до азерските позиции лежаха множество убити арменци. След часове преговори се стигна до общо решение – телата вече миришеха и нямаше време. Под наше ръководство от двете страни, след гаранция за ненарушаване режима на прекратяване на огъня от високопоставени командири, групи от по 8 военослужещи без оръжие с по двама сапьори пред тях разузнаващ за мини и шестима носачи на носилка с бял флаг на първия водач се разминаваха помежду си в търсене и пренасяне на своите загинали. Тягостна картина, която се запомня завинаги. Но още по-тягостно е размяната на загиналите между двете страни, където всеки чувал на линията на размяната се отваря, проверяват се останките и намерените вещи, описва затваря и предава. От тази картина съм запомнил какво е това ТОА Солнцепек и какво остава след него. Останалото трупче на арменско войниче, попаднало под обстрел на термобарична ракета, без крайници и със разтопено кръстче на обгорените гърди е .....неописуемо.
Друг момент, който не мога да забравя са бащите на загиналите и безследно изчезналите арменски войници, които молеха мен да вляза в преговори с азербайджанските военни, за да се узнае дали са живи военнопленници или загинали. Думите казани от тези бащи: "А какво да кажа на майка му като се върна?!" винаги ще кънтят в ушите ми. И макар да имах зад гърба си боевете за Сити хола в Кербала и прочистването на града последствие, както и загиналите ни колеги там, да събираш стотици загинали от бойно поле си е кошмарно преживяване поради броя и размера на личните семейни драми от двете страни. Нито на арменските, нито на азербайджанските майки и близки сълзите им и болката от загубата не са различни, трагедията си е еднаква. Война! Така е сега и в Украйна....
- Как ще коментирате войната в Украйна. Прогнозата ви за нейните цели и продължителност?
- Гледайки сега събитията в Украйна, навярно всичко трябва да се умножи по 10, като се има в предвид, че в последната война за Карабах имаше 10 000 загинали, 1000 и повече безследно изчезнали и неизвестен брой военнопленници.
- Разкажете нещо повече за Украйна, което малко се коментира в медиите и от политиците?
- В Украйна, който държи въздуха налага и стратегията. От въздуха може да нанасяш изпреварващи удари. Можеш да разузнаваш как и къде се прегрупират силите на противника. Затова президентът Зеленски иска затваряне на въздушното пространство над Украйна.
В тази война широко се използват дронове. "Байрактар". Те са скъпи , но си оправдават инвестицията. Затова Путин и Ердоган се скараха, когато вторият предостави на Украйна дронове. "Ние ви строим атомни електроцентрали и ви дадохме С-400, а вие ни предадохте с +Байрактар 2" за Украйна=, бяха думите на руския президент.
- Каква е помощта на Иран за Азербайджан?
- Отношенията Иран – Азербайджан са като на близки по религия съседи. Над 30% процента от населението на Иран е азербайджанци и 69 перси, дори и аятолахът се счита, че е с азерски корени. През 1828 г. след успешна война Русия откъсва от Персия голяма територия – с център Баку населена с азербаджанско население. Това ханство дълго време е било автономно, а Баку след откриване на нефта за 5 години става център на култура и изкуство и бързо процъфтява. Иран и Азербайджан никога не са имали в отличие с Турция топли отношения - обратно Иран оказва помощ на Армения, като и предоставя природен газ и горива в замяна на електричество и право на паша на арменска територия.
- По кои граници на Русия в този регион има потенциални заплахи за конфликти. В Грузия има ли брожения против Русия?
- Други отворени рани в този район са Грузинско – Абхазкия и Южно осетинския конфликт, в който отново Русия взема страна и е гарант за „мира” със свои миротворци в този район. През 2008 г. президентът на Грузия Михаил Саакашвили, убеден в подкрепата на САЩ и подготовка на грузинската армия се опита да си възвърне тези отделили се от Грузия и самопровъзгласили се сепаратистки републики. Русия се намеси и след седмица военни действия получи предложение за мирни преговори с Грузия. Населението на Грузия няма да забрави това и особено хилядите бежанци и техните бежански градчета окло столицата Тбилиси винаги ще напомнят, че огъня на реванша ще тлее под сянката на временното примирие.
Въпросите зададе: Красен Бучков
