От Обществения съвет на Българското национално радио напълно единодушно изразихме възмущението си от начина, по който се отразява войната в Украйна в предаванията на Петър Волгин. Срещнахме се с ръководството, но нищо не последва. Тук не говорим за някакво отвлечено философско понятие за субективна истина. Тук говорим за истината, която е такава, каквато е, заради фактите - такива, каквито са. Не мога да си позволя от тук нататък да бъда свързана с медия, която се превръща в платформа за разпространение на невярна и фалшива информация.
Това заяви пред ФрогНюз оперната певица Александрина Пендачанска.
Повод за този материал е решението й да подаде оставка от Обществения съвет на националното радио заради политиката в предаванията на Петър Волгин.
Ето и цялото интервю:
Госпожо Пендачанска, защо сметнахте, че е редно да подадете оставка от Обществения съвет на Българското национално радио?
В последно време оставам с впечатлението, че този Обществен съвет не е нищо повече от една фасада, зад която протичат процеси в радиото, с които по никакъв начин не мога да се съглася.
Какви процеси?
Тези процеси не са нови, но за съжаление, в момента са изключително обострени. Имахме една размяна на кореспонденция с господин Милен Митев (ген. директор на БНР, бел.ред.) през изминалия месец, в която всички от Обществения съвет напълно единодушно изразихме възмущението си от начина, по който се отразява войната в Украйна в предаванията на господин Петър Волгин. Беше взето единодушно решение да поискаме среща с ръководството на радиото, каквато в крайна сметка се осъществи. Беше ни обещано, че ще бъдат взети мерки, че ще бъде наложен мониторинг върху предаването - вътрешен и външен. Бяха отправени препоръки, доколкото разбрах, към предаването на господин Волгин.
Но така или иначе нищо не последва. И не само това - разгорещява се ситуацията. И колкото по-продължителна е войната в Украйна и колкото по-безумни и трагични са събитията там, толкова по-изострен е въпросът с неговото предаване и представянето на истината в неговото предаване.
Тук не говорим за някакво отвлечено философско понятие за субективна истина. Тук говорим за истината, която е такава, каквато е, заради фактите - такива, каквито са.
Не мога да си позволя от тук нататък да бъда свързана с тази медия, която за съжаление, се превръща в платформа за разпространение на невярна и фалшива информация.
Колко е опасно това? В крайна сметка говорим за общественото Българско национално радио.
Много е опасно. Тази институция е запазила своето име на съхранена от фалшиви новини медия и новините на програма “Хоризонт” са тези, на които и аз също така винаги съм вярвала и на чиято безпристрастност, обективност и фактологична точност съм разчитала винаги.
За съжаление, господин Волгин с това, което прави в предаванията си, компрометира работата на истински, сериозни, задълбочени и правдиви журналисти. Ако в една бутилка Coca-Cola има отрова, цялата компания бива подложена под съмнение. И това се случва с радиото в момента, въпреки действително сериозните и стабилни журналисти, които работят там. Присъствието на Волгин там компрометира цялата институция и медия.
Значи тук опираме до ръководството.
Затова първоначално поискахме и среща с ръководството, имахме разменена кореспонденция и се надявахме, че ще бъдат взети някакви реални мерки. Проблемът не само, че не се решава, но се и задълбочава. Става все по-остър. Войната продължава, няма да спре скоро. И се води на няколко стотин километра от границите на България. За страната и обществото ни, за неговата информираност да седим със скръстени ръце е опасно.
С какво си обяснявате липсата на действия от страна на ръководството, от което в крайна сметка зависи какви предавания ще вървят в ефира на БНР и каква ще е тяхната политика?
Обяснявам си го с липса на лидерство и решителност. Това не е първото ръководство, което се изправя пред този проблем. В всички тези години той остава неразрешен. Но в условията на война това не може да продължи така. Тук вече не става въпрос за плурализъм на мнения. Няма мнения по отношение на истината. Тя е една.
Като журналист с началото на войната много започнах да разсъждавам над този въпрос и над това редно ли е в този случай да се представят различни гледни точки. Дали трябва да дадем трибуна на насилника? В крайна сметка говорим за нещо много бинарно - има агресор, има жертва. Да не говорим, че плурализмът е по преценка на самия журналист. Къде е границата между упражняването на цензура и даването на възможност за различни гледни точки и от това ли се страхуват ръководствата на тези медии - да не бъдат криворазбрани в тези иначе да речем радикални действия?
Да, господин Митев изрази становище, че има част от българското общество, което споделя вижданията на господин Волгин. И тази част има нужда да бъде представена от ефира на радиото. Но, за съжаление, има цели звена от българското общество, които скандират “Циганите на сапун!”. Това не означава, че трябва да дадем платформа и на тях да изразяват своето становище и да чуват гласа си от ефира на националните ни медии. Здравият разум е този, който трябва да ни води. Тогава, когато имаме очевиден агресор и очевидна жертва, няма как да даваме думата на агресора. Това вече не е въпрос на мнение, не е въпрос на различна гледна точка. Това е гледната точка на престъпника, насилника, агресора. Тя няма и не бива да има място в обществените ни медии.
интервю на Джесика Вълчева
