„Беше около полунощ. Тя се върна някъде в седем сутринта... Цяла нощ не спах, притесних се, че я е убил. Той я завлече в класна стая на втория етаж, изнасилвал я е цяла нощ. Порязал ѝ е бузата, шията. Изнасилил я е… искал е да я убие. Отрязал е косата ѝ с нож. Дъщеря ми не може да говори, все още е в тежко състояние“. Това са думи, които никоя майка не трябва и не заслужава да изрича. Но за съжаление, те са истина. Истината на украинка за зверствата, извършени над дъщеря ѝ от руски войник.
Жестоката история се развива в село Малая Роган, Харковска област и е разказана от майката на жертвата - записана от правозащитната организация Human Rights Watch.
В доклад на организацията се споменават още три случки за сексуално насилие от страна на руските военни в Мариупол, както и в селата на Черниговска област.
Интервю с Елена от окупирания Херсон е записано от журналисти от агенция Франс прес. Жената разказва, че е била изнасилена от руски войници:
"Дори нямах време да се прибера вкъщи. Влязоха иззад вратата. Нямах време да вдигна телефона. Нямах време да направя нищо. Просто мълчаливо ме хвърлиха на леглото, мълчаливо ме съблякоха. В четири сутринта просто си тръгнаха. Не си говореха. Само ме наричаха хохлушка, бандеровка и после казаха: „Добре, това е, трябва да заемем поста. Отиваме".
„Забременях по време на изнасилването"
Случаите на изнасилвания в окупираните територии се потвърждават и от украински психолози, с които пострадалите се свързват директно. Василиса Левченко (името е променено), преразказва историята на своя клиентка и непълнолетната ѝ дъщеря:
„Кадировците дошли в тяхното село. И тази жена се е опитала да убеди кадировците да вземат нея, а не дъщеря ѝ. За съжаление, само един от мъжете се е съгласил на това. Дъщерята беше в тежко състояние към момента на нашия диалог…"
Много жени и забременяват по време на изнасилванията. Психоложката разказва, че тези, които успеят да избягат в Полша, не могат да направят аборт заради забраната му в страната.
Престъпления без давност
Колко жени и деца са са били изнасилени в териториите, окупирани от руски войски, все още е невъзможно да се изчисли. Поради това е трудно да се прецени точният мащаб, твърди офисът на главния прокурор на Украйна, защото не всички жертви сигнализират или искат да разкажат за това.
„По оперативна информация има много, страшно много изнасилвания. Всички случаи ще бъдат разследвани след освобождението на териториите. Когато жертвите на насилие са готови да разговарят с представители на обществени организации, лекари и след това да се обърнат към прокуратурата“, коментира главният прокурор на Украйна Ирина Венедиктова.
В канцеларията на главния прокурор на Украйна е създадена работна група, която събира показания на жертви и доказателства за изнасилвания от руски войници, за да предаде тези материали на Международния наказателен съд.
„Там се образува производство специално срещу Руската федерация. Срещу страната-агресор. Това ще даде възможност да се използват тези доказателства дори лично по отношение на някакъв войник. Ако успеем да го идентифицираме, ще бъде чудесно, но ако не можем да го идентифицираме, тогава можем да използваме тази информация и доказателства, за да потвърдим факта, че определени престъпления са извършени от армията на Руската федерация на територията на Украйна“, твърди адвокат Злата Симоненко, цитирана от Настоящее время.
Според международното право военните престъпления нямат давност. Следователно, ако жертвите на сексуално насилие по време на войната в Украйна разкажат за това след няколко години, извършителите все още могат да бъдат преследвани.
