Русия е велика страна. Не само безкрайна, но и страна на крайностите. Страна на гении и на малоумници. Вторите винаги много повече. Особено през последното столетие, когато, успели да се докопат до властта, те успяват да изтребят много от гениите. Така започват философските разсъждения на поета Кирил Кадийски.
Вижте още няколко от тях:
Българските русофилия и русофобия са двете страни на един и същ медал – българското национално безхаберие. Да не кажем по-силна дума.
Русофилството в България от край време и било платено. Според някои добре платено, според други – с жълти стотинки. Изглежда, важно е на кого се плаща – на охранените депутати едно, на изпосталелите с изветрял мозък бабички друго, а може би и нищо. Последният транш – орден връчен лично от Путин на някакъв световно неизвестен българин – руски патриот. Има и обратното – ще възразят някои. Да, прави са, макар че това е рядък казус. Затова пък какъв – руснакът български патриот, световно известният академик Дмитрий Лихачов.
На младини бях русофил. Или минавах за такъв. И бях изключен от комсомола. Причината – цикъл стихове за Иван Бунин. За „белогрвардейщина”. Другата заклеймяваща формулировка беше „прозападно влияние”. Казано на днешен език за евроатлантизъм. Не беше съвсем ясно дали изпитвам такова, или съм негов проводник. За ченгетата, които ме изключваха, прецизността беше последна грижа. Днес, като гледам как някои бивши комсомолски активисти, повечето и ченгета, не спират да се бият в евроатлантическите гърди, се утешавам: слава богу, няма вече от какво да ме изключат. Няма ли? Че един литератор, вече ректор, и друг един, най-после професор (макар и само почетен) не повтаряха ли дълго време: Ние Кирил Кадийски ще го изключим от българската литература. Излишни усилия! В „българската” според тях литература мен ме няма по принцип, а от литературата - няма как, там тях ги няма.
Като ги гледам днешните русофили, ми се ще да бягам на километри от тях. Но като видя как отсреща се задават русофобите, хуквам обратно. Бягам и отново изненада, оказвам се в... България! И тогава се скривам… в себе си. В българския език. Както е известно, езикът е истинската родина на поета. И едните, и другите ги няма там.
Кирил Кадийски
