България получи зелена светлина от Брюксел за присъединяването на страната към шенгенското пространство. Това разкри евродепутатът и шеф на родната делегация в Европейския парламента Андрей Ковачев, цитиран от Монитор.
По думите му очакванията са договорът за включване на страната ни към зоната да бъде подписан още в средата на следващата година, а от началото на 2012-а България вече трябва да е пълноправен член на Шенген.
Ползите от присъединяването на страната ни към шенгенското пространство, което се състои от общо 25 държави, сред които Австрия, Гърция, Белгия, Холандия Швеция, Франция, Италия, Испания и Швейцария, са много. Отпаднат ли границите ни с останалите членки, всеки българин ще може да тръгне веднага щом реши, с кола, влак или пък самолет и да прекоси Западна Европа. Влизането ни в Шенген ще бъде от огромна полза и за бизнеса и туризма с оглед свободното движение на стоките и услугите. Освен това държавните ни институции получават едно огромно доверие, на базата на което ще бъде осъществяван обменът на класифицирана информация при работата по трансграничното наблюдение, разясниха евродепутатите.
Евродепутатката Мария Неделчева обясни, че комисията по гражданските права и вътрешната сигурност към ЕП, в която тя членува, е дала в понеделник единодушно своята силна подкрепа за прилагането на шенгенската информационна система в България. Това на практика е първата стъпка от реалния процес на включването ни в еврозоната. Оттук насетне на България й предстои само да интегрира още няколко механизма, допълни Неделчева.
Ковачев пък поясни, че предстои единствено процедурата по прилагането на информационната система да мине и през пленарната зала на ЕП, след което и Съветът на Евросъюза да каже "да". Евродепутатите от ГЕРБ са единодушни, че предложенията и политиките, които прокарват в Брюксел, се стиковат предварително с техни колеги. По този начин се избягват възможни изненади впоследствие и разочарование те да не получат съответната подкрепа, нещо, което преди не е било практика, казва Владимир Уручев.
Информационната система, която скоро ще трябва да интегрираме у нас и посредством която държавите от зоната обменят данни, поддържа архив за над 1 млн. души. По отношение на някои от тях страните от Шенген например трябва да гледат като на потенциална заплаха и дори да трябва да ги арестуват. В сървърите се пазят личните данни на пораждащите тревога граждани, както и информация например защо са попаднали под лупата на Шенген, дали са засичани с присвоени документи за самоличност, дали са били въоръжени, залавяни ли са с откраднати пари или пък кола и как да се подходи при евентуалната им поява. Посредством мрежата работата на разследващите, правоприлагащите и охранителните органи се улеснява значително.
Освен с тази система до подписването на договора догодина България трябва да разполага с необходимата техника за охрана на границите й със съседки, които не са приобщени към зоната. А като външна граница на Евросъюза ще бъдем нагърбени с доста голяма отговорност по опазването на сигурността за цялото пространство. Парите за целта се отпускат основно от Брюксел, като страната ни беше на крачка да ги изгуби, тъй като правителството на Сергей Станишев усвои много малка част.
След положените усилия за удължаване на срока от сегашния кабинет, Брюксел ни даде възможност да се възползваме от оставащите 150 милиона до края на 2011 година.
Андрей Ковачев припомни, че доскоро България е имала огромен проблем именно с доверието сред европейските й партньори. Задача номер 1 за представителите на ГЕРБ в Брюксел била възстановяването му, тъй като през последните 20 години били положени доста усилия, "за да бъде счупен порцеланът на парченца". Ковачев даде красноречив пример, като разказа за първата си среща с евродепутатка от ЕНП, но от друга държава, която му казала: "Не ви вярваме, вашите правителства само лъжат."
