Занзибар не е само луксозни комплекси, бели пясъци и тюркоазено море. Извън оградата на хотела животът е различен – бедност, мизерия, пълни с надежда очи, но и искрени усмивки. Неизмазани къщи, сгушени в бананови горички, те често нямат дори и врата, а просто спусната черга. Селата разполагат с един кладенец, откъдето вадят вода.
Кльощави крави пасат край пътя, а дребни кокошки подскачат около тях. В праха тичат десетки деца…боси, но с широки усмивки. В много отношения те са по-щастливи от нас. Свикнали да се радват на малкото, да ценят жестовете и това, което имат. А ние, потънали в комерсиален живот, обградени от непотребни вещи, забравяме за наистина ценните неща, загубваме себе си. Така с екипа на ПРОФЕСИЯ ТУРИСТ видяхме Занзибар и ни плени още повече.
Качваме се на малка плоскодънна лодка, традиционна за този край, за да стигнем до Острова на затворниците, където никога не е имало затворници. До 19 век островът е безлюден и не е служел за нищо. Във времената, когато търговията с роби е едно от водещите неща за Занзибар, тук започнали да държат бунтовниците или тези, които създават проблеми. След като островът е продаден на британците, те построяват сграда, с идеята да служи за затвор. Но така и никога не е използвана за това. В нея се е помещавала болница или е била място за карантина, където изпращали болни от малария и жълта треска. Днес част от сградата е хотел. Във вътрешния двор има и малък бар за спасение от парещото слънце.
Но всъщност не тази история привлича туристите на острова. Някога губернаторът на Сейшелите подарил на Занзибар 4 костенурки. Те са втори по големина, след галапаговските. Достигат 1.20 м дължина и до 250 кг. Могат да живеят 200 години. До 50-те години на 20-ти век костенурките се размножили и достигнали над 200 броя. Местните обаче започват да ги крадат и да ги продават в чужбина или да ги ядат, защото месото и кръвта им са изключително полезни и богати на минерали. Постепенно костенурките започват да изчезват. Правителството решава да вземе мерки за тяхното запазване и прави резерват. Така днес можем да им се порадваме, да ги нахраним, да ги наблюдаваме как се къпят или спят на сянка.
Отиваме и до прочутия резерват Йозани. Това е единствената гора на острова. Площта е около 50 кв. км и тук могат да се видят интересни животински видове и редки дървета, типични само за острова. В резервата има 3 категории дървета. Първата са високи и се ползват за греди. Има и червен махагон, който вече е на изчезване. Втората – плодни дървета. Отглежда се много гуава и евкалипт. Третата категория се използват в медицината. От тях се правят лекарства. Те са доста разнообразни и местните знаят полезното действие на всяко едно от тях.
В тази джунгла има животни, които могат да се срещнат само тук, като маймуната колобос. Били са на изчезване, но англичани полагат грижи да запазят видове. След много обикаляне успяваме да видим една да се къпе под топлия дъжд. Маймуните се хранят с плодове. Това е причината да нападат близките плантации. Затова е взето решение част от приходите, които се събират от този парк, да отиват за подпомагане на местните земеделци.
Навлизаме в мангрова гора. Този вид дървета са единствените, които виреят в солена вода. Корените им са над водата, а листата им не позволяват да се изпарява влагата. Тази гора е изключително важна за Занзибар, защото ако я няма, морето ще раздели острова. Любопитно е, че наоколо има много кошери и можете да намерите мед от тази гора. Той е черен и изключително сладък и полезен.
На излизане от резервата дочуваме музика. Привлечени от любопитството се насочваме натам и се озоваваме на гости на едно семейство. Празникът за тях е започнал от сутринта. Инструментите са изработени от подръчни материали, но пък звуците и танците са така завладяващи.
Всичко това и още много можете да преживеете с програмите на ЕКВАТОР, а следващият път ще ви заведем на морско сафари и лов на морски звезди.
автор и водещ: Адриана Русенова
