За мен като дете беше много голям шок да видя филма ”Списъкът на Шиндлер”. Плачех почти постоянно. Когато започна „прочистването” в гетото в Краков, в местната болница се дава отрова на тежко болни пациенти. Когато мъж се приближи до нацист с умираща съпруга в ръцете си, той просто я застреля.
Когато през нощта нацистите събираха скрилите се, те влизаха в къщи, вдигаха легла и стреляха по тези, които бяха под тях. Когато в откраднатите стоки се виждаха нечии златни корони.... Когато затворниците бяха докарани в Аушвиц, те бяха въведени в една килия и вместо убийствения газ, който чакаха с ужас, върху тях беше излята вода.
Особено си спомням епизода, когато в края на войната нацистите разкопават масови гробове и изгарят труповете на хора. Гледах как германците влачат каруци, отдавна изстинали, счупени тела, сред които откроиха едно момиче с червено палто. Как ги хвърлят в огромна горяща яма, колко презрително си покриват носовете с носни кърпи. Как някой повърна, а някой полудя и започна да стреля по труповете. Как недалеч от лагера, в града пепелта се полепва върху колите на хората. Това беше известната Хуева-Гурка (буквално Ху*вая горка, поляците специално използваха ругатни, за да се справят с лагерната действителност). Бях в шок, не можех да се сдържа...
Сега виждам как руснаци влачат мобилни крематориуми до Мариупол и изхвърлят телата на мъртвите в подземния проход. За да изгорят след това. Представям си как лежат телата, как им прилошава от миризмата...
Периодично чувам в различни интервюта, които руски журналисти се опитват да вземат от нашите анализатори и политици, въпроса: „Ще простиш ли някога?“. Но това изобщо не е въпросът. Русия не разбира, че тя е виновна, защото за нея е също толкова естествено да ни убива, колкото и германците да убиват евреи. Те не бяха хора за германците, помните ли? В буквалния смисъл на думата. Германците отричаха правото им на съществуване. Оттук и жестокостта. За тях това дори не беше жестокост, те просто премахнаха това, което според тях не трябва да живее.
Това е твърде очевиден паралел, до който всички ние и целият цивилизован свят вече стигнахме: Русия е нацистка Германия. И почвата за днешната омраза към украинците беше в тях от самото начало, беше от много отдавна, беше отначало. Пропагандата просто засади правилните семена. Ето защо, когато руските журналисти задават въпроса „Прощавате ли?”, аз имам друг въпрос – руснаците ще поискат ли някога прошка?
Това обаче отдавна няма значение. Отговорът ще бъде не. За много поколения напред.
Юлия Акимова, "Престъпност. НЯМА"
Превод: Фрог нюз
