ГЕРБ щяха да са първи, ако изборите бяха през април. Втори след тях биха били сегашните управляващи от ”Продължаваме промяната”. Това показва проучване на ”Галъп” сред 809 пълнолетни българи, осъществено между 31 март и 8 април.
С месеците "Продължаваме промяната" е засегната от стандартната ерозия на подкрепа в хода на мандатите на управляващите формации в годините, задълбочена от неблагоприятните международни обстоятелства, и вече се движи на нива от 16% от всички имащи право на глас (16,1% този месец), след като преди време стоеше по-скоро около 20% от всички имащи право на глас. С 14,4% от всички имащи право на глас ГЕРБ-СДС запазва твърди нива.
Когато обаче се погледнат данните сред онези, за които твърдо може да се очаква да гласуват за някоя партия или коалиция, ГЕРБ-СДС има 25,9%, а ПП - 23,8%. Ситуацията прилича на онази преди изборите от есента на миналата година, когато ГЕРБ имаше по-твърдата подкрепа, а ПП разчиташе на мобилизация на не толкова лоялния си, но по-широк в потенциала си, електорат. Сега обаче тенденцията е по-скоро към разколебаване на този електорат и тепърва ще трябва да се следи дали създаването на партия ПП ще послужи като мобилизиращ фактор.
Сред основните играчи обаче този път щеше да бъде и "Възраждане". ДПС, БСП и ДБ биха били принудени да разчитат на допълнително укрепване на твърдата си подкрепа, вместо на електорална експанзия, а формации като "Има такъв народ" и ВМРО биха получили моментно "втвърдяване" на електоратите, вероятно заради популярната тема със Северна Македония. Известно присъствие запазва и формацията на Мая Манолова. В парламента биха влезли същите седем формации, както сега. На база всички потенциални гласоподаватели, малко по-добри още изглеждат шансовете за победа на "Продължаваме промяната", но при тренд на продължаващо "свиване на ножицата" с ГЕРБ-СДС.
ДПС запазва традиционните си нива - 7,2% от имащите право на глас и 10,6% сред потенциалните гласуващи. Традиционната висока степен на вярност, макар и сред намалял електорален корпус, прави така, че БСП е на символична дистанция след ДПС сред "твърдите" привърженици - 10,3%. С 5% на база всички имащи право на глас у нас обаче БСП остава по този показател след ИТН - които показват симптоми на спиране на ерозията на подкрепа и имат 6,5% от всички. Подкрепата за ИТН от друга страна обаче не е твърда и това ги оставя по-назад в класацията сред онези, за които наистина се очаква да гласуват - със 7%.
Там ИТН са изпреварени и от "Възраждане" (7,9% подкрепа сред "твърдите"). "Възраждане" е и единствената формация, която продължава да отбелязва ръст. Ако сред всички, имащи право на глас, партията на Костадин Костадинов преди два месеца имаше 2,5%, сега вече се ползва с подкрепа от 4,4%, а вероятно има и известен "скрит" вот.
Последната формация в парламента, ако изборите бяха днес, би била "Демократична България". Коалицията има 3,5% потенциална електорална подкрепа сред всички, имащи право на глас, но сред онези, които наистина биха гласували, подкрепата е 4,5%, т.е. над бариерата. Бариерата се смята именно на база гласуващи, а не на база всички имащи право на глас. Известно е, че ДБ успява да мобилизира подкрепа обикновено буквално в последните дни и часове на вотовете. Така че бъдещите изгледи вероятно са по-добри от моментната картина.
Под бариерата пък остават ВМРО и "Изправи се", които имат около 1% подкрепа от всички, на са с различна степен на "твърдост": ВМРО има този месец 2,1% сред "твърдите" гласоподаватели, а формацията на Мая Манолова - 1,2%. Вероятно, моментната "твърдост" при ВМРО идва от коронната им тема с Македония. 34,1% от пълнолетните българи заявяват, че не биха гласували. Няколко процента биха предпочели различни по-малки формации (но с ниски нива на убеденост в сигурността на вота), или пък опцията "Не подкрепям никого". Малцина са обаче онези, които наистина биха излезли да гласуват и отбелязали "Не подкрепям никого"
